В Карадере няма да се строи, засега

Към момента в Карадере няма как да се строи, тъй като инвеститорът не е представил проект. Това казаха пред журналисти екоминистърът Искра Михайлова и зам.-министърът на икономиката Анна Янева на обществено обсъждане в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) на инвестиционните намерения и екологичното законодателство в България. Единственият обсъждан проект на дискусията обаче бе проектът за Карадере.

Проектът Black Sea Gardens на компанията „Мадара Юръп“ през последните дни е във фокуса на общественото внимание заради плановете да се строи ваканционно селище непосредствено до морския бряг в община Бяла, Варненско. Протести на природозащитници срещу проекта вървят паралелно с изявления на жителите на Бяла, които се надяват на нови работни места.

„Към днешна дата в Карадере нищо няма да се строи, защото такъв проект няма и той не е получил оценка по екологичното законодателство“, каза Искра Михайлова. Тя припомни, че решението на Министерския съвет (МС) не освобождава инвеститора от ангажиментите му по екологичното законодателство.

За мен този проект не съществува, защото той не е внесен в МОСВ и не са започнали процедури. Няма какво да спираме, защото проектът не е представен, каза екоминистърът. 

Карадере не е единственият инвестиционен проект, отбеляза тя и предложи да се работи за подобряване на процедурите, като така щели да бъдат избегнати и изкуствено създавани скандали. Михайлова предлага да се направят такива процедури, че инвеститорите да бъдат информирани за българското екологично законодателство, преди да направят вложения в конкретна зона.

„В защитената зона забраняваме на хората да си орат нивите, а камо ли да се строи нещо друго“, даде пример тя.

Анна Янева също каза, че меморандумът за разбирателство за проекта не означава, че започва строителството. На инвеститора се предлага административно обслужване в съкратени срокове и междуведомствена група, която да съдейства за проекта. Оттук нататък вече задължително трябва да се направи екооценка. Едва след това, ако има положителни оценки, може да говорим за реализация. Ако проектът не отговаря на изискванията на закона, той няма да се случи, заяви тя.

Янева се съгласи с предложението на Искра Михайлова инвеститорът предварително да бъде информиран дали съответната местност попада в защитени територии. "Много се говори за това, че държавата ще изгради довеждащата инфраструктура – такова нещо няма и не е записано в меморандума“, уточни Янева.

На дискусията различни организации се фокусираха основно върху въпроса доколко зелените организации трябва да влияят върху инвестиционните проекти и доколко трябва да се отчита мнението на местната общност. Беше предложено включително да има Закон за земите в Натура 2000.

Един от огромните проблеми на нашата нормативна уредба е формалното отношение към мнението на местните хора при големи инфраструктурни проекти, заяви Дончо Иванов от Коалиция за устойчиво развитие. Местните общности се включват в някакви обществени обсъждания, но мнението им няма никаква тежест, каза той.

Емил Георгиев, председател на „Екогласност“, се обяви против истерията около проекта. С цел спазване на интересите на местните хора е крайно време да се обособи един екологичен борд, който да се заеме с инвестиционните намерения по същество, предлага той.

Понякога наистина обществените обсъждания са формални, но законът е добър, коментира Искра Михайлова. Това, че обсъжданията не се случват, според нея е пропуск в прилагането на закона.

Атанас Костадинов, зам.-министър на околната среда, заяви, че обществените обсъждания действително трябва да се провеждат при местните общности. „По морето не живеят само олигарси, а в София няма само зелени ангели“, коментира той. Но формирането на зелен борд според Костадинов има смисъл не като създаването на формален орган, а като мониторинг на зелените организации, след като проектът е ясен и внесен официално.

Мариана Христова, представител на Гражданска инициатива за забрана на добива на шистов газ, се обяви против идеята инвестиционните проекти да се оценяват само от местните жители. При добива на шистов газ в едно населено място може да се отрови водата на друго, даде пример тя. Когато говорим за Карадере, трябва да определим първо големината на обществения интерес – дали един проект касае само местната общност, или по-голяма група хора, изтъкна Христова.

Под инвестиции би трябвало да се разбират вложения в образование, здравеопазване и култура, заяви доц. д-р Стоян Бешков от БАН. Нека инвеститорите да преосмислят вложенията – те да са в дългосрочни и устойчиви проекти, които ще донесат блага, но не веднага, както застрояването и бетонирането, препоръча той.

Изпълнителният директор на БАИ Светослав Младенов коментира, че процедурите за инвеститорите към момента са доста утежнени, всяка компания трябва да представи голям обем от информация, например за финансовите средства, но тези условия ще бъдат облекчени. „Наясно сме, че до момента се обръщаше по-голямо внимание на екологичната обстановка, а по-малко на хората и заетостта по региони. Трябва да се намери компромисен вариант, който да дава решение на въпроса за разкриването на нови работни места, което е свързано с инвестиции в регионите", каза Младенов.