Война на молове

Страната ни е и идеалната дестинация за инвеститори с по-рисков профил. Според данни на Forton почти 20 на сто от наличните търговски площи в страната са проблемни, а още малко над 80 хил. кв. м изобщо не са завършени.

Не всички налични активи на пазара обаче биха били привлекателни дори за силно опортюнистично настроените фондове. Много от тях – например няколко мола в Русе, които си останаха само на хартия, трудно биха намерили нови купувачи. За такива проекти изходът е да се мисли за промяна на тяхното предназначение.

Потенциалът на пазара – насищане и компромиси

Най-наситеният на съвременни търговски площи пазар е в Бургас – на 1 000 души население се падат почти 500 кв. м при средно за България ниво от малко над 100 кв. м, сочат данни на Forton. Пазарът в града се опитва да се възползва от силния сезонен човекопоток. Конкуренцията там се нажежава още повече, след като беше обявено строителството на четвърти мол в града - „замразеният“ проект, който трябваше да бъде първият търговски център там.

Вторият най-наситен с модерни търговски площи пазар е Стара Загора – около 400 кв. м на 1 000 души. В града функционират общо три мола, като пионерът – Парк Мол, наскоро беше придобит от УниКредит Булбанк заради дългове, след като заради конкуренцията и слабите обороти търговците започнаха да напускат мола. Последният търговски център, който заработи там, е City Mall – инвестиция на Carrefour, а другият е Galleria на инвеститорската компания Globe Trade Center, която претърпя сериозни загуби заради отписвания, свързани с бизнеса и в България и Румъния.

Третият най-наситен пазар със съвременни търговски площи е Русе – над 300 кв. м на 1 000 души население. Градът беше планиран като „Меката на моловете“ в България заради очаквания наплив от румънци, който така и не се осъществи. Строителството на три от проектите за търговски центрове е отдавна замразено и няма изгледи да започне отново. единствено планираната спортна зала до един от нереализираните търговски центрове ще бъде изградена. Сградата на Мол Дунав е напълно завършена, но търговският център, финансиран от фалиралата Hypo Alpe Adria, така и не отвори врати и е обявен за продажба. Заетостта в останалите варира, като не е особено висока, а наскоро Банка Пиреос поиска от окръжния съд в Русе да открие процедура по несъстоятелност срещу един от работещите проекти заради натрупани дългове.

Варна е четвъртият най-наситен пазар на търговски площи – също около 300 кв. м на 1 000 души население. От общо пет мола два оцеляха, а повечето от търговските центрове са собственост на някой от кредиторите им.

Габрово е петият най-наситен пазар на търговски площи с малко под 300 кв. м на 1 000 души население. В дъното на класацията са Плевен, Велико Търново, София, както и Пловдив, където също има повече проблемни проекти, отколкото успешно работещи.

Засега само търговските центрове в София донякъде могат да си позволят да подбират наематели. В останалите градове обаче няма как да не се допускат компромиси, като се има предвид ниската покупателна способност на населението и ограничените възможности за специализация. Така търговците се оказват доминиращата сила на пазара и вече те диктуват условията, а концепцията на моловете се оказва от ключов фактор, за да задържи вниманието и на ритейлъри, и на посетители и купувачи.

Мол култура – забавление и развлечение

Идеята на третата вълна търговски центрове е да промени начина, по който потребителите прекарват свободното си време. Тази концепция се оказа успешно „оръжие“ на новите проекти в конкурентната битка и вероятно на него ще разчитат и борещите се за глътка въздух, оцеляване и нов пазарен дял.

Локацията и предлагането на комплексни услуги се оказват от съществено значение, както и архитектурата и удобството. Така молът се превръща от място за пазаруване в място за срещи.