МРРБ ще стимулира частните инвестиции в обновяването на сградите

Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) работи по специална стратегия, с която ще се въведат стимули за повишаване на инвестициите на частния сектор в поддръжката и обновяването на сградния фонд. Това съобщи зам.-министърът на регионалното развитие Николай Нанков на Втория национален жилищен форум, организиран от Фондация „Подслон за човечеството“ и Habitat България.

За собствениците ще има специални стиимули за инвестиции в подобряването на енергийната ефективност на жилищата, коментира Нанков.

Предвижда се и създаването на специален гаранционен фонд с цел отпускането на нисколихвени кредити за домакинствата според социалния им статус, подобен на фонда, който действаше при програмата за саниране с европейски средства. Обмисля се също така дали кредитите да не са с диференцирани лихвени равнища в зависимост от социалното положение на домакинствата.

Всички нови финансови механизми ще се задействат, когато националната програма за саниране премине към работа със съфинансиране на дейностите по обновяване на жилищата от страна на собствениците, обясни Гергана Благиева от дирекция „Жилищна политика“ в министерството. В момента субсидията за санирането е 100% по линия на програмата, т.е. ремонтите излизат безплатно за собствениците.

За да може да финансира обновяването на повече сгради обаче, регионалното министерство ще продължи да ограничава допустимите дейности по националната програма за обновяване на жилищата.

Благиева обясни, че в момента работна група подготвя корекция в методическите указания, според която няма да се разрешава финансиране със средства от програмата на основни ремонти, които не са свързани с енергийната ефективност на жилищата, например на ВиК. Тези дейности ще се финансират изцяло от собствениците, допълни тя.

Предвижда се и създаване на система за управление и контрол на програмата за саниране, каквато липсва в момента. Ще се изработи специална електронна информационна система, през която общините ще се отчитат, и така данните ще се обработват по-бързо и качествено.

И Благиева, и Нанков са единодушни, че жилищният фонд в България е остарял, енергийно неефективен и лошо управляван. Нанков посочи, че средно за ЕС жилищните сгради консумират 40% от разходената енергия и са отговорни за 35% от вредните емисии. За България числата достигат съответно 50% и над 35%.

Ако в ЕС 35 на сто от жилищните сгради са на повече от 50 години, в България делът им е над 40 на сто, допълни зам.-министърът.

Той обясни, че в средносрочен план се цели намаляване с 5-6% на енергийното потребление в жилищните сгради и с още 5-6% - на вредните емисии.

От думите на Благиева стана ясно, че регионалното министерство не се е отказало от идеята за Жилищен кодекс, която лансира още преди няколко години. Продължава и актуализацията на националната жилищна стратегия, която е от 2004 г. и така и не беше изпълнена.

Що се отнася за т.нар. достъпни жилища в България, т.е. социалния жилищен фонд, основните проблеми са свързани с лошото им управление и амортизацията, липсата на система за жилищно субсидиране, на механизми за събиране на наемите и режийните разноски, неактуализираните общински наредби, изоставането при устройственото планиране, незаконното строителство и другии, коментира Даниела Ушатова, експерт от Сдружението на общините.

Данни на сдружението сочат, че около 47 хил. българи са картотекирани като нуждаещи се от социално жилище, посочи Ушатова.

За инвестиции в сферата на достъпните жилища пак ще се разчита на европейски средства. В новата програма „Региони в растеж“ са заложени 15 млн. евро за целта. През стария програмен период по три пилотни проекта – във Видин, Дупница и Девня, бяха реализирани няколко нови сгради и ремонтирани съществуващи, като в тях са настанени около 1000 нуждаещи се домакинства.

Зам.- кметът на Габрово арх. Николай Меразчиев подчерта, че е необходимо в програмата за саниране да се заложат средстава за финансово обезпечаване на общинските експерти, които работят по програмата, или за външни специалисти.

Меразчиев очерта като друг проблем качеството на проектите и на строителните дейности. Проблемът има отношение към най-ниската цена, която се гони при тръжните процедури, както и големите обеми за проектиране  и строителство по програмата.

Друг проблем според него е намаляването на референтната стойност на ремонтите, отпадането на някои допустими дейности по програмата. Това намалява доверието към устойчивостта на програмата, както и качеството на интервенциите в сградите с конструктивни проблеми или по-амортизирани сгради.

Малките общини имат проблем и със строителните отпадъци, тъй като нямат достъп до съответните депа и възможности за рециклиране.