Йелън е предвидила жилищния срив в САЩ, но не е алармирала

Когато Джанет Йелън става президент на Федералния резерв в Сан Франциско през юни 2004 г., на пазара на имоти в огромния район от девет щата, за който тя отговаря, назрява масивен балон, пише Bloomberg.

Персоналът ѝ я предупреждава, че банките инвестират твърде много в спекулативни бизнес имоти в момент, когато жилищните цени се издуват. Като главен регулатор на най-големия район на Фед обаче Йелън отправя две коренно различни послания.

В публични изявления тя омаловажава рисковете, трупащи се във финансовия сектор, като отчита положителни икономически признаци въпреки появата на предупредителни сигнали. 

Йелън, която по-рано този месец бе номинирана за следващия президент на американската централна банка, изиграва една слабо проучена роля във Фед, като изразява тревогата си от балона в имотния сектор и признаците, че той може да се спука. Когато това се случва, то води пряко до финансовата криза.

Като шеф на Фед в Сан Франциско  Йелън със сигурност има близки наблюдения върху имотния балон. Регионът ѝ включва три от четирите щата, които бяха най-тежко ударени от възбраните - Невада, Аризона и Калифорния. Именно тези щати бяха водещи по потребителски фалити в САЩ.

Осем от банките, надзиравани от екипа ѝ, изпаднаха в неплатежопособност. Една от водещите причини за това бяха непроверените инвестиции в недвижими имоти, включително заеми за спекулативно строителство.

Смята се, че 67-годишната Йелън е забелязала признаците за кризата преди много други служители във Фед. Когато тя поема регионалната си позиция в банката, цените на жилищата вече нарастват до тревожни нива.

54-те банки под надзора на Федералния резерв във Сан Франциско отделят за финансиране на имоти твърде голяма част от капитала си, отбелязва Йелън по-късно.

Стивън Хофман, който отговаря за банковия надзор във Федералния резерв в Сан Франциско, си спомня, че макар и Йелън да не е "тропала по масата", тя "е давала ясно да се разбере, че обстановката назрява и има риск, ако нещата се объркат, да се появят сериозни проблеми".
Фед обаче излиза с насоки за търговските заеми към банките чак през януари 2007 г., като се въздържа от налагането на заповед.

Още тогава някои експерти се питат дали регулаторните органи не проспиват ситуацията.
Йелън споделя, че персоналът ѝ започнал да осъзнава, че в имотния сектор "може би има балон" през октомври 2005 г. Както твърди тя тогава обаче "аргументите против опитите да се изпусне този балон натежаваха спрямо онези в полза на подобни мерки".

"Моето мнение, е че финансовата политика трябва да реагира на нарастващите цени на жилищата или други активи само дотолкова, доколкото те засягат целевите величини на централната банка - производство, заетост и инфлация", заяви тя.

Вижданията ѝ не са се променили сериозно. По-рано тази година тя изрази "силни предпочитания" към използването на регулацията като основния интрумент за защита срещу балони. Сега обаче тя не отрича категорично използването на финансовата политика.

Сривът на американския жилищен пазар започва в началото на 2007 г. През декември цялата страна вече е потопена в рецесия.

Когато съветът за финансова политика на Фед се събира през юни 2007 г. обаче, той като цяло изразява мнение, че икономиката се справя с назряващата буря въпреки опасенията на Йелън за жилищния сектор. Решава се да се запазят нивата на основната лихва, като това се повтаря и на срещата през август. Йелън участва на срещите, но не гласува. Малко по-късно обаче съветът се събира на спешно съвещание, за да обсъди натиска, който се трупа на кредитните пазари и обявява, че Фед има готовност да осигури ликвидност на банките. На следващата среща през септември съветниците решават да намалят лихвите с цели 0,5 процентни пункта - първият ход от драматична поредица, която води нивата близо до нулата към края на 2008 г.

На изслушване пред републиканците през 2010 г., след като Обама я номинира за зам.-председател на Фед, Йелън признава, че тя и останалите регулатори не са успели "да свържат точките" между отхлабените кредитни практики и надценения жилищен пазар. Тя защитава подхода си в Сан Франциско като "внимателен и уместен" въпреки твърденията на някои сенатори, че той е бил "слаб и неуместен". 

Завършва, като цитира взетите поуки. "Онова, което научихме след събитието, е че е много трудно всички замесени регулаторни органи своевременно да поемат удара".