Имотите в Кипър в кризисно „дежа вю”

Спасителен „кран”

Коронавирусната криза изпрати отново в челото на спасителния дневен ред Кипърската инвестиционна програма, известна като „гражданство срещу инвестиции”. Тя пак, както и при финансовия срив през 2013 г, трябва да играе ролята на „кран”, който да измъкне сектора на недвижимите имоти и икономиката като цяло.

Програмата е една от най-успешните, но и най-оспорвани икономически мерки на страната в последните 7 години. Тя дава възможност за получаване на кипърски, т.е. европейски паспорт от граждани на трети страни срещу направени инвестиции от минимум 2 млн. евро на острова, като 500 000 евро задължително трябва да са вложени в закупуване на жилище. Благодарение на огромния интерес от богатите чужденци островът преживя истински строителен бум от небостъргачи, т. нар. „кули”, луксозни апартаменти и резиденции.

За да намали очакваното отрицателно въздействие от вирусната криза, правителството реши да ускори разглеждането на заявленията по програмата, подадени от чуждестранни инвеститори през последните месеци. Това е една от 27-те спешни мерки за справяне с икономическия спад и рестартиране на бизнеса, съчетано с постепенното отваряне на строителните обекти.

Възобновяването на инвестиционния план за натурализация, заедно с неговата оптимизация, бе и сред икономическите мерки, които лидерите на парламентарно представените партии предложиха по време на консултациите си миналата седмица с президента Никос Анастасиадис и финансовия министър Константинос Петридис.

Инвестиционната схема се мобилизира в усилията за генериране на приходи и осигуряване на ликвидност от държавата в условията на следвирусната криза. По експертни изчисления след одобряването на кандидатите поне 1 млрд. евро ще влязат в държавната хазна. Двойно по-голяма сума освободени средства – 2 млрд. евро, ще влязат в икономиката след като бъдат разгледани висящите от 2019 г. около 600 заявления, заяви вътрешният министър Никос Нурис.

Според различните сценарии, разглеждани от Министерството на финансите, страната ще изпитва нужда от финансиране между 3.6 млрд. и 5 млрд. евро, за да се справи с отрицателният ефект от пандемията.

Досега е завършено разглеждането на документите, подадени от чуждестранните инвеститори до март миналата година.

Очаква се следващата седица правителството да внесе в парламента новите регламенти за условията и реда за натурализация на чуждестранни бизнесмени, чрез които да бъде укрепена и защитена Кипърската инвестиционна програма.

Забавянето на тези нормативни документи предизвика политически скандал през февруари. Правителството имаше едногодишен срок да ги подготви и до 31 януари 2020 г. да ги внесе в парламента, съгласно закона, влязъл в сила през февруари 2019 г. Приетите с него промени дават право на глас на парламента за „златните паспорти”, след като дотогава кабинетът имаше пълни и единствени правомощия при одобряването на тези молби за гражданство.

Законодателите заявиха, че без тези разпоредби правителството няма право да предоставя кипърско гражданство по схемата за инвестиции за подадени след 31 януари тази година заявления и дори го заплашиха със съд, ако издаде нов паспорт. От правителството уточниха, че то все още разглежда „заварени” документи.