В Хамбург оцеляването при климатичните промени означава живот с водата

Вместо това проектантите на ХафенСити се насочили към изпробвана във времето алтернатива – пясъчната тераса. Практиката, която се основава на стара холандска техника за строителство върху изкуствени насипи, е предшественик на съвременните диги край морето. „Това е много стара система. Но пренасянето ѝ в гъстонаселен градски район с модерна архитектура е нещо ново“, казва Гьонерт. „Днес можем да защитаваме града от бури и повишаване на нивото на морето по много безопасен начин. Морското ниво ще се повишава още повече след 2100 г., но имаме изследователи и работни групи, които работят по намирането на нови защити. В миналото просто сме укрепвали дигите. Но сега трябва да сме креативни“, допълва тя.

Когато пътищата и обществените пространства са безопасно повдигнати, честите наводнения се понасят по-лесно от местните жители и посетителите. Дори между октомври и май, когато Елба е изложена на по-голям риск от преливане, животът остава до голяма степен незасегнат. Алеите се наводняват съвсем за кратко, а издигнатите мостове са гаранция, че бърза помощ винаги ще има достъп. Хамбург

Градове в цял свят опитват да намерят решение на нарастването на нивото на моретата и по-честите наводнения заради последиците от климатичните промени. Доклад от 2019 г. на Панела за климатични промени прогнозира, че до края на века нивото на моретата може да е с 1,1 м по-високо, а големите наводнения може да се превърнат в нещо обичайно в градовете с ниско морско равнище. Според анализ на C40 Cities, ако въглеродните емисии не намалеят, 800 млн. души, живеещи в 570 града, ще бъдат уязвими към повишаване на нивото на моретата с 0,5 м до 2050 г.

Гьонерт предупреждава, че екстремните климатични събития затрудняват работата на властите. „По-трудно е да се прогнозират наводненията заради дъжда, предизвикан от климатичните промени. Ако, като през лятото на 2018 г., е много горещо няколко дни, след което има проливни дъждове, водата няма да попие в почвата. Улиците ще бъдат наводнени, а нивото на реката ще стане много високо за кратко време“, допълва тя.

Стефан Ал, нидерландски урбанист и автор на книгата „Приспособяване на градовете към нарастването на нивата на моретата: Зелени и сиви стратегии“, казва, че градовете, както показва Хамбург, трябва да мислят отвъд стандартни инженерни решения като диги около моретата и да възприемат подходи, които се основават на природата, чувствителни са към местните общности и са интегрирани в обществената реалност. Хамбург

„В момент, когато градовете строят повече инфраструктура, за да се приспособят към климатичните промени, те трябва да стигнат по-далеч от краткосрочната защита от наводнения и да обмислят дългосрочни ефекти върху общностите, тяхната икономика и отношения с водата“, отбелязва Ал. „Несигурността заради климатичните промени и нарастването на населението означава, че трябва да имаме гъвкава система за защита“, допълва той.

Нито дигите, нито пясъчните тераси могат да предложат пълна защита срещу природни бедствия, смята Шапер. В някои случаи добрата комуникация и бързите реакции са най-добрата защита. За избягване на жертви като през 1962 г. Службата за предупреждение за бедствия на Хамбург използва сирени и съобщения по радиото преди бурите, например, а дигитална карта, управлявана от градските власти, показва на жителите къде е най-вероятно да има наводнения след проливен дъжд.

Изправен пред развиващите се предизвикателства, приспособяването на Хамбург към наводненията продължава – градът очаква да инвестира до 1 млрд. евро в нова защита през идните 50 години.

„Няма 100% безопасност от опасностите на наводненията и бурите. Днес сме много доволни, но не знаем какво ще стане след сто години. Това е постоянна задача, предавана от поколение на поколение“, казва Шапер.