ИПИ: Прекрасният нов (европейски) интернет

Въпреки безпрецедентната кампания, проведена онлайн и офлайн от широка и несвойствена коалиция, Европейският парламент прие новата си директива за защита на авторските права в интернет. Независимо от заявеното благородно намерение да подкрепят усилията на творците и журналистите, евродепутатите демонстрираха, че или не разбират – или не се интересуват - от това как работи свободният Интернет, или са склонни да пожертват един от най-ценните ресурси на съвременното общество в името на борбата си с вятърните мелници, обикновено наричани „Интернет гиганти“.

Това пише в анализа Адриан Николов от екипа на Института за пазарна икономика.

Вече доста се изписа около съдържанието на спорните регулации и затова ще се спрем на потенциално най-вредните с няколко изречения. Тъй нареченият „данък линк“ предполага лицензиране на всякаква част от препубликуван материал, независимо от неговото съдържание и дела от оригинала, който представлява тя.

Другото ново ограничение изисква платформите за споделяне на съдържание да филтрират автоматично това, което се публикува в тях, за да се избягват потенциални нарушения на авторско право. Тези две наглед невинни мерки обаче водят след себе си редица опасни последствия, а именно:

1) Сив, вместо шарен интернет. Свикнали сме съдържанието, което намираме в социалните мрежи, търсачките и агрегаторите да е съпроводено със снимки, въведение, мултимедия. Новите европейски правила обаче изискват въпросните социални мрежи, търсачки и агрегатори да лицензират и заплащат за тези красоти, с изключение на самите линкове и „няколко думи“, които описват тяхното съдържание. Предположението, че интернет фирмите ще се съобразяват с това ограничение обаче е доста наивно, дори и само заради огромното усилие да издирват и администрират плащанията на собствениците на авторско право. По тази причина спазването на „данък линк“ е в състояние да върне Интернет две десетилетия назад, когато глобалната мрежа беше съставена предимно от текстови линкове.

2) По-малко трафик за творците и медиите. Парадоксално, но мерките, които целят ръст на приходите ?!? на медиите и творците, най-вероятно ще доведат до техния спад. Причина за това е, че днес почти целият им трафик идва от търсачки и социални мрежи (колко от вас проверяват ръчно новинарски сайтове?), но новият, сив интернет ще направи съдържанието им много по-малко привлекателно. Освен ако не открият нов, доста по-семпъл и ефективен начин да се рекламират само с думи, то най-вероятно трафикът им ще намалее.

3) Затваряне на пазара. Дори и да допуснем, че социалните мрежи и търсачките се съобразят с регулацията и решат да плащат лицензи за снимки и текстове, по-дълги от „няколко думи“, то това ще има обратния на желания ефект. Ясно заявеното намерение на ЕС е борба с интернет-гигантите и закрила на иновациите в сферата на технологиите; по тази причина, ревизираният вариант на новите правила, приет в сряда от ЕП, предполага изключения за микро- и малки платформи и агрегатори.

Това, което те не вземат предвид, е, че всяка платформа, която опита да оспори позициите на Facebook или Google, трябва да порасне до колосални размери, и съответно ще попадне под ударите на новите регулации много преди дори да се приближи до настоящите лидери, оставяйки на пазара само онези фирми, които и днес са в състояние да плащат „данък линк“ (дори и да оставим настрана проблемите с определянето какво е „малка фирма“ в Интернет, където стартъпи с десетина служители могат да имат милиони потребители). В същата посока действа и изискването за автоматично филтриране на съдържанието, тъй като съобразяването с него е по джоба само на най-богатите онлайн фирми.

4) Прекомерна цензура. Изискването за автоматично филтриране на съдържанието отново демонстрира слабото знание на европейските институции за начина, по който функционира интернет. Изграждането на работещи филтри е много скъпо – подходящ пример тук е YouTube, изграждането на чиято система струва 60 милиона долара без поддръжката и контролира само малка част от съдържанието, което предполага новата регулация. Въпреки това прилаганите днес филтри често допускат грешки и блокират съдържание, което не нарушава авторски права; колкото по-евтини и рудиментарни филтри се налага на фирмите да прилагат, толкова по-рестриктивни и неточни ще са те.

Прецедентът за законодателно изискване за филтриране на съдържание отваря и вратата за въвеждане на все по-тежки ограничения и целенасочена цензура в бъдеще („Великият китайски файъруол“ дава добър пример как това би могло да изглежда това). Регулацията предполага и създаване на механизми за докладване на неправомерно филтрирано съдържание, управлявани от хора, а не от алгоритми. Предвид колосалните обеми съдържание, което се споделя ежеминутно в интернет, поддържането на такива екипи най-вероятно ще е още по-скъпо от автоматизираните филтри.

5) Ефекти извън ЕС. Интернет не може да бъде затворен в рамките на държавните граници; по тази причина новите правила влияят и на потребители по целия свят, които нямат демократичен контрол върху европейските власти (освен ако социалните мрежи и агрегаторите не поддържат по две версии – една за ЕС, една за останалия свят). Както видяхме с въвеждането на новия регламент за защита на личните данни обаче, много фирми най-вероятно просто ще престанат да работят в Европа, отколкото да се съобразяват с гореописаните изисквания или да оскъпят услугите си за европейски потребители.

Положителното развитие между двете обсъждания на директивата в Европейския парламент е осъзнаването, че енциклопедичните проекти (Wikipedia, например) и платформите за споделяне на софтуер с отворен код (като Github) трябва да бъдат изключени от изискванията ѝ в интерес на свободното споделяне на информация без лиценз и авторски права. Въпреки това, с оглед на горните притеснения, споделяни от специалисти и активисти от целия спектър, с подкрепата си за регулациите ЕП демонстрира, че или не разбира (и не се интересува) от ценността на свободния интернет, или е склонен да го пожертва под лобистки натиск и фалшиви „добри намерения“.