Над 88% от българите следват влиятелни профили във Facebook

88,5% от българите следват влиятелни профили, или т.нар. инфлуенсъри, във Facebook. Това показва проучване на медийна агенция Starcom, част от Publicis Groupe България, проведено съвместно с изследователска агенция Pragmatica.

Според авторите на изследването този процент категорично категоризира платформата като най-предпочитания канал за комуникация на потребителите. На второ и трето място се нареждат YouTube с 61% и Instagram с 45,8%. 

В рамките на различните продуктови категории потребителите се доверяват на мнението на различен тип инфлуенсъри.

Например в категория „Фармацевтични продукти“ по-голямо влияние имат професионалистите – експерти в определени области. Тяхното мнение е най-търсено още за банковите продукти, както и за автомобилите.

От друга страна, в сектор „Търговия на дребно“ надделява влиянието на „обикновените хора“, които не са експерти или нямат опит в шоубизнеса, но предоставят интересна информация.

Над половината анкетирани споделят, че биха запомнили името на марката, след като са го видели в профила на инфлуенсър. Така инфлуенсър маркетингът се превръща в предпочитан канал за реклама на марките в световен мащаб, което от своя страна води до насищане с информация.

Като успешно съдържание в повечето категории анкетираните определят снимки на продукт на даден бранд, както и насоки за неговата употреба. Изразяване на лично мнение и споделяне на опит от инфлуенсърите са най-високо ценени от потребителите при козметика и продукти за лична хигиена.

В същия сегмент игрите с продукти се доказват като добър инструмент за споделяне и обсъждане. Подобна тенденция се забелязва и при „Търговия на дребно“, където повече от половината анкетирани (53,2%) се чувстват мотивирани да обсъждат бранда в следствие на игра, публикувана на страницата на инфлуенсъра.

В банковия сектор 60% от целевата група определя игрите като стимул за препоръка към приятел.

Важно е да се обърне внимание и на трудностите, които инфлуенсърите изпитват при работа с рекламодатели. Над половината (53,3%) срещат бариера при несъответствие между изградения имидж и този на бранда. Това води до чувството за липса на свобода при начина на изразяване (43,3%).

Проведеното национално проучване, представително за интернет потребителите в страната на възраст 18 – 65 години, е с обем на извадката 1000 човека.