Facebook - американският олигарх

По-скоро Закърбърг - вероятно по съвета на главния си оперативен директор Шерил Сандбърг - настоява, че отказът на Facebook да проверява фактологически Тръмп е свързан със защитата на свободата на словото. Но както посочи изпълнителният директор на Twitter Джак Дорси, правото на свободна реч не е същото като правото на разпространение. „Обществата винаги са правили преценки за това коя реч трябва да се защитава“, казва Аня Шифрин, старши преподавател в Колумбийския университет, специализирал в политически решения относно дезинформацията. Тя изтъква, че стабилните демокрации в цяла Европа са намерили начини да постигнат баланс между свободата на словото и дезинформацията. „В САЩ прикриването зад Първата поправка се превърна в начин за големите технологични компании да смълчат критиците, да обуздаят политическите си противници и да защитят своите печалби.“

Това ни отвежда към онова, което е всъщност позицията на Facebook - властта. Подобно на повечето големи, вездесъщи и системно важни компании, които работят глобално, Facebook се съобразява със силните на деня. Ако иска да остане толкова голяма и нерегулирана, Facebook не може да си позволи да разочарова управниците на държавите, в които оперира, без значение колко отвратителни са техните действия. Видяхме това в Мианмар, където военнослужещите използваха Facebook, за да подбуждат кланетата в Рохингия. Сега го виждаме в САЩ, където Facebook отказва да влезе в конфликт с президент, който току-що призова войската да използва сълзлив газ срещу гражданите.

Това е вид олигархична симбиоза, каквато всъщност не сме виждали в САЩ от 1877 г. Тогава президентът Ръдърфорд Хейс, който дойде на власт с помощта на железопътните барони, изпрати 1200 федерални войници в Балтимор, за да потуши това, което той нарече трудово "въстание". Това беше първият път, когато федерални войски бяха хвърлени срещу американските работници и превърнаха това, което можеше да си остане локален конфликт, в Голямата железопътна стачка от 1877 година.

Закърбърг казва, че не иска да бъде „арбитър на истината“. Но той вече е, както се изразиха близо три дузини отдавнашни служители на Facebook в скорошно отворено писмо, което призова компанията да проверява фактите зад президентските постове, както прави Twitter. „Поведението на Facebook не съответства на заявената цел за избягване на каквато и да е политическа цензура“, написаха те. „Речта трябва да се следи през цялото време, като се добавят предупреждения към линкове, понижава се рейтингът на съдържанието, за да се намали разпространението му и се проверява политическата реч на неполитиците.“

Така че защо Facebook не предупреждава потребителите си за неистините на президент, който често се стреми да поощри хейтърите и расистите, които са част от неговата електорална база? Защото целите на компанията да натрупа огромни печалби и да остане възможно най-голяма се съгласуват с целта на Тръмп да спечели втори мандат.

Facebook, може би повече от която и да е друга компания в развития свят днес, представлява опасна олигархична структура.