Вестниците не са това, което бяха

Вестниците не са това, което бяха и никога няма да бъдат. Първопроходниците на журналистиката, за които се казва, че мерят „секундите на историята“ и с еднаква тежест могат да пребият с един удар и муха, и министър, са в тревожно развитие в застой. Доверието в медиите като цяло е в упадък. Това коментира д-р Илия Вълков, член на управителния съвет на Асоциацията на европейските журналисти – България, по повод публикувано от организацията проучване “Печат. Вестник за вестника”.

Денят на представяне на проучването не е избран случайно, тъй като вестникарската традиция в България е неразривно свързана с будителството, коментират авторите на проучването с ръководител д-р Илия Вълков. 

През последните няколко години в България бяха положени поредица усилия да се разбере кой е реалният собственик на всяка отделна медия. Законодателни изменения, които се обсъждат в крачка, предлагат частични решения в тази посока и донякъде тези процеси доведоха до осветляване на собствеността. В същото време те не дават пълен отговор на въпроса как и кой контролира съдържанието на медиите. Това е основният мотив на АЕЖ-България да предприеме проучване в тази посока.

С изследване на агенция „Маркет линкс“ са изведени 10-те най-влиятелни хартиени издания, които все още се продават.

Рекламният пазар

В проучването се казва, че печатната реклама отбелязва най-сериозен спад (-35%) през 2016 г. дори в брутни обеми по данни на медийната агенция „Пиеро 97“, която в анализите си използва данни на ГАРБ. Ако през 2015 г. привлечените инвестиции от хартиените издания са били 141 млн. лв., то през 2016 те вече са спаднали до 91 млн. лв.

Докладът на „Пиеро 97“ отбелязва, че през 2016 г. са спрели да излизат няколко издания – вестниците „Всеки ден“, „7 дни спорт“, „Новинар“ и списание „Тема“. На тяхно място се появили пет нови списания и един седмичен вестник.

През следващата 2017 г. спадът в рекламните инвестиции продължава и в пресата е 17% според Българската асоциация на рекламните и комуникационни агенции (БАКА), като в парично изражение те са достигнали нивото от 15,1 млн. лв. (за 2017 г.). Списанията отчитат спад от 23%, докато рекламните постъпления във вестниците са намалели с 14%, а общият им дял от медийния микс е с 4% по-малко в сравнение с предходната година.

Според представените прогнозни данни на БАКА за 2018 г. рекламният пазар в България ще продължава да расте, като дигиталните канали ще отчитат най-бърз темп. А пазарът на печатни медии ще запази нивото си и няма да отчете ръст.

Най-голямо впечатление в данните прави, че не само за изследваните десет издания в настоящия проект, но за печатните медии въобще най-голям инвеститор се явяват собствените им издатели, според данни на агенция ГАРБ.

Изводът е, че вестниците са все по-губещ бизнес и това се вижда както от данните за рекламните инвестиции, така и от финансовите им отчети.

Фундаменталните причини зад икономическите резултати в сектора са спадащите продажби на хартиени издания и прехвърлянето на рекламодателите в онлайн рекламата.

Фактът, че повечето издания продължават да съществуват, показва, че допълващото им финансиране е непазарно.

На обществото е нужна информация откъде реално идват парите, с които се издържат печатните медии. Само така читателите ще могат да отсъждат как финансовите интереси се отразяват на обективността на поднесената информация, казва АЕЖ-България.

През ноември ще бъдат публикувани отделни профили на всеки от десетте най-влиятелни вестника или медийни групи, допълва организацията.