Предоставят ли платформите за онлайн търговия платежни услуги?

Аделина Миткова, адвокат -Мениджър, адвокатско дружество „Делойт Лигъл“
Симона Тонева, адвокат, адвокатско дружество „Делойт Лигъл“

В последните години в резултат на промените в глобалната политическа и икономическа обстановка и последиците от COVID пандемията онлайн търговията се превърна в още по-предпочитан метод за търговия със стоки и услуги, както от бизнеса, така и от потребителите. Появяват се все повече платформи за онлайн търговия, при които операторите на платформите свързват продавачите и купувачите, като използват различни бизнес модели и механизми за плащане на стоките и услугите.

Във връзка с дейността на посочените платформи възниква въпросът дали съществува риск една платформа да се счете за такава, предоставяща платежни услуги. Ако това е така, може да възникне необходимост от лицензиране на оператора на платформата като платежна институция.

Този въпрос е разискван и на ниво ЕС, като е засегнат и в Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар (PSD2), чийто разпоредби са транспонирани в българското законодателството в Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС). 

Една от целите на PSD2 е да подобри съществуващите правила в ЕС за електронните разплащания, като защити ползвателите на платежни услуги включително и при ползване на по-иновативни платежни услуги, като например плащанията чрез различни платформи в интернет и през мобилни приложения. В съображение 11 на PSD2 се подчертава, че определени платформи за електронна търговия могат да попаднат в обхвата на регулацията, съответно българските оператори на такива платформи поначало би следвало да получат лицензии за доставчици на платежни услуги от Българска народна банка и то преди да започнат дейността си. Българска народна банка досега не се е произнасяла по въпроса, но някои европейски регулатори са на мнение, че платформи, които свързват продавачи и купувачи, подпомагат извършването на продажбата и като част от процеса менажират плащания, предоставят платежни услуги и попадат в обхвата на правилата.

PSD2 и съответно ЗПУПС въвеждат различни изключения от приложното поле, които биха могли да намерят приложение за дейността на онлайн платформите за търговия. 

Такова е например изключението по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗПУПС, съгласно което извън обхвата на регулацията са платежни операции, извършвани от платеца към получателя чрез търговски представител, който е упълномощен по силата на договор само от името на платеца или само от името на получателя да води преговори или да сключи договор за покупко-продажба на стоки или за предоставяне на услуги. Това означава, че платформата би могла да се ползва от изключението и да избегне необходимостта да се лицензира като платежна институция, ако действа като търговски представител само на една от страните по продажбата. За прилагането на това изключение е без значение дали търговският представител упражнява фактическа власт върху парите по продажбата.

Друго изключение, което може да намери приложение, е изключението по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗПУПС, съгласно което извън обхвата на регулацията са платежни операции, извършени от платеца към получателя чрез търговски представител, който е упълномощен по силата на договор едновременно от платеца и от получателя, само ако в нито един момент не придобива фактическа власт върху средствата по платежната операция. Съответно, дадена платформа би могла да се ползва от изключението и да избегне необходимостта да се лицензира като платежна институция, ако действа като представител и на двете страни, но само ако платформата не придобива в нито един момент фактическа власт върху парите по продажбата. 

Във връзка с приложението на изключенията възникват редица въпроси, които не са изрично уредени от закона, съответно се създават трудности при прилагането на правилата на практика. Например, кога ще се счита, че платформата действа като търговски представител само на едната страна и кога ще действа от името и на двете страни по продажбата. Не е ясно и как се тълкува изискването да не се придобива „фактическа власт върху средствата“. Например, ако операторът на платформата получава цената за стоките/услугите по своя банкова сметка като пълномощник на продавачите с цел да си удържи комисиона за посредническата услуга, счита ли се, че операторът упражнява фактическа власт върху средствата или не. Тези и други въпроси следва да се анализират с оглед на избрания от платформата бизнес модел, механизъм на плащане и отношенията между оператора и ползвателите на съответната платформа.

С оглед на горното, и предвид риска от санкции при нарушение на платежното законодателно, преди дадена платформа да заработи, е препоръчително да се анализира избрания бизнес модел, за да се прецени дали операторът предоставя платежни услуги по смисъла на PSD2 и ЗПУСП, съответно дали е необходима лицензия като платежна институция, може ли да се ползва някое от предвидените изключения или е по-подходящо да се търси алтернативен подход.