Невидимият отпадък в джобовете ни

Светът произвежда около 2 млрд. тона отпадъци милиарда. Но това е само боклукът, който се вижда. Всеки, който иска да живее екосъобразно, следвайки максимата за „нула отпадъци“, трябва да гледа не само в собствения си кош за боклук.

По-голямата част от световните отпадъци възникват в процеса на производство на нещата, които купуваме - в добива на суровини и енергия, необходима за производствените процеси, както и в транспорта.

В особена степен това важи за всичко, което е свързано с електрониката. В тази сфера световното сметище расте най-бързо и там се генерира по-голямата част от невидимия боклук. „По-голямата част от замърсяването и генерирането на отпадъци от електронни устройства се случват много преди потребителите да се доберат до тях“, казва пред Deutsche Welle Джош Лепавски, професор по география в Мемориалния университет в Нюфаундленд, Канада, и автор на книга за глобалното въздействие на производството на дигитални технологии.

Производството на електроника е свързано с опасни химикали, парникови газове и използване на вода. Повечето от тях са напълно невидими и трудни за разбиране за обикновения потребител. Електрониката се състои от множество компоненти, които обикновено се набавят и произвеждат на различни места по света, преди да бъдат сглобени на съвсем друго място.

Благородни метали за електронните устройства

Типичният смартфон, например, може да съдържа до 62 различни метала. Безбройните малки компоненти на един iPhone включват злато, сребро и паладий.

Според проучване на шведската асоциация за управление и рециклиране на отпадъци Avfall Sverige, невидимите отпадъци, нужни за производството на един стандартен смартфон и един 3-килограмов лаптоп, тежат съответно 86 и 1200 килограма.

Лаптопите и смартфоните далеч надхвърлят всички други продукти в това проучване, като говеждото, което генерира четири килограма боклук за един килограм месо, или памучните панталони, които генерират 25 килограма боклук.

Благородните метали за нашите смартфони, които произлизат предимно от Азия, Африка и Австралия, първо трябва да бъдат извлечени. По време на този процес, както и на транспортирането и обработката им, се отделя прах, който съдържа вредни метали и химикали и попада във въздуха и водоизточниците.

Без нужния контрол тези токсични компоненти могат да замърсят подземните води, да проникнат в долините и реките, да навредят на почвата, растенията и животните и да застрашат човешкото здраве.

Това не означава непременно, че добивът на тези благородни метали е вреден за околната среда, казва Салим Али, професор по енергетика и околна среда в Университета в Делауеър, САЩ. "Предизвикателството е да се организира добивът по такъв начин, че да не се навреди на околната среда", казва той.

Сглобяването на електрически уреди също генерира големи количества отпадъци - и много от тях са токсични. Например газовете, използвани при производството на електронни компоненти, като флуорирани парникови газове, използвани за монитори, „много от които са значително по-вредни от въглеродния диоксид“, казва Лепавски.

Днес повечето електроника се произвежда в Китай, Хонконг, САЩ и страни от Югоизточна Азия. Проследяването на невидими отпадъци също е трудно, тъй като много съвременни продукти, особено електрониката, имат дълги и сложни вериги за доставки.

Американската компания Apple публикува списък със своите 200 най-важни доставчици, базирани в 27 различни държави. Но по-голямата част от доставчиците са разположени на места, където няма публично достъпни регистри, в които да се проследи отделянето на токсични замърсители.

В световен мащаб в момента само 17,4% от всички електронни устройства, които вече не се използват, се събират и рециклират. Но дори тези устройства да бъдат рециклирани на 100% успешно, това няма да промени замърсяването и отпадъците от тяхното производство, особено при минните отпадъци, обяснява Лепавски.