Планетата на електронните отпадъци

Колко телевизора се изхвърлят по света? Колко телефона, хладилници, компютри и тостери ще се счупят за една година и ще се превърнат в отпадъци? Как можем да измерим един глобален куп с електронни отпадъци?

ООН публикува за втори път доклад за световното натрупване на електронни отпадъци - с невъобразими данни: 44,7 млн. тона електрически и електронни устройства с щепсели или батерии са влезли в боклука ни през миналата година. Това е равно на около 4500 Айфелови кули, се отбелязва в проучването.

Всеки човек в света допринася средно с по шест килограма. Нарастващите доходи и спадащите цени на всичко - от слънчеви панели до хладилници - са увеличили електронния боклук с 8 процента спрямо 41 милиона тона при последната оценка през 2014 година.

Ако изхвърлените хладилници, телевизори, фотоволтаични модули, компютри и мобилни телефони се транспортират с камион, то ще са нужни 1,2 милиона броя 40-тонни превозни средства. А експертите очакват обемът да нарасне с повече от една шеста до 2021 г. Никакъв друг вид битови отпадъци не се натрупва толкова бързо, колкото електронните отпадъци. 

Тъй като едва 41 държави по света са в състояние да регистрират обема електронни отпадъци, авторите е трябвало да отчетат общия обем след сериозни разкрития: те са търсили статистически данни по целия свят, като например за продажбата на ново и употребявано оборудване и техния жизнен цикъл, претегляли са след това данните, а където са липсвали и такива данни, са изчислявали самостоятелно.

„Данните вече са солидни и устойчиви", казва един от авторите на доклада и директор на Програмата за устойчив кръговрат към Университета на ООН Рюдигер Кюр.

А организацията се нуждае от тази база данни. Преди повече от две години ООН формулира 17 цели за устойчиво развитие, една от които е „Устойчиво потребление и производство". Събраните данни показват колко голям е проблемът с изхвърлянето на техническо оборудване.

Досега едва 20 на сто от електронните отпадъци се събират и рециклират, въпреки че в устройствата под формата на суровини се съдържат злато, сребро, мед, платина или паладий на стойност от 55 млрд. долара. Вместо това съкровище да се събере, повечето устройства се изгарят, погребват - или хвърлят в депа и се демонтират при несигурни условия. Става дума преди всичко за бедни региони в страни като Гана, Китай или Индия.

В същото време търсенето в по-бедните страни расте: тъй като цените на новите електрически и електронни уреди продължават да намаляват, все повече и повече хора купуват все повече и повече уреди. Преди всичко развиващите се страни са отговорни за ръста на електронните отпадъци: покупателната способност се повиши тук най-силно от 2000 г. насам и по този начин нараства и обемът на продаденото електрическо и електронно оборудване.

В доклада си ООН разделя света на пет категории. В страните с най-ниска покупателна способност годишният темп на прираст на електронни отпадъци е 15%, във втората най-ниската категория електронните отпадъци растат с до 23 процента годишно. При най-заможните индустриализирани страни пък размерът на тези битови отпадъци се увеличава само със сравнително ниските 1,6% годишно.

Малките уреди, като прахосмукачки, вентилатори, тостери, радиоапарати, електрически бръсначи, инструменти за измерване и контрол, представляват почти една трета от общото количество - почти 17 милиона тона. Тази категория нараства с 4% годишно.

Големи уреди, като перални машини и сушилни, съдомиялни машини, печки, големи принтери и копирни машини, слънчеви модули, представляват една пета от всички електронни отпадъци, а  авторите на проучването очакват тук годишен ръст от четири процента.

По-бързо растат отпадъците от трета категория, посочена в доклада като „устройства за промяна на температурата", т.е. хладилници и фризери, нагреватели или климатици. Тази група се очаква да нарасне с шест процента годишно през следващите години.

Понижение има само при екраните. Тъй като големите и тежките CRT монитори се подменят все повече от плоски екрани, тежестта на отпадъците също намалява - с по три процента годишно до 2020 г., според доклада.

В края на краищата обаче имаме напредък, казва Кюр. Старите монитори все още съдържат много замърсители, като олово. Плоските екрани пък консумират, при същия си размер, много по-малко енергия. Въпреки това Кюр не може да се обзаложи за това дали използваните материали са по-екосъобразни.

Едно е сигурно: макар че електронните отпадъци растат преди всичко в развиващите се страни, богатите държави ще трябва да действат. Въпреки че на Запад разпространението на електронните отпадъци спада, нивото е много по-високо.

Така например през миналата година австралийците и новозеландците са произвели средно 17,3 килограма електронен отпадък на човек, а европейците - 16,6 килограма. В Азия отпадъците са по 4,2 килограма на човек, а в Африка – едва 1,9 килограма на глава от населението. Тази статистика не се променя значително дори от значително високата квота на рециклиране на Стария континент – 35 на сто.