Структурните реформи трябва да са преди плана "Юнкер", препоръча експерт

Въпреки финансовите инструменти, които се предоставят на базата на плана "Юнкер", основна пречка пред инвеститорите представляват регулаторните несъвършенства, несигурност, необходимостта от структурни реформи, които да направят средата много по-благоприятна за инвестиции.

Така коментира предизвикателствата пред най-ключовата инициатива на Комисията Юнкер за справяне с последствията на финансовата и икономическа криза в Европа Илияна Цанова, зам.-директор на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.

“След 2007-2008 година инвестициите в Европа спаднаха с над 30%, напомни Цанова. – Много държави бяха сериозно засегнати от тази криза - банкова, огромен държавен дълг, сериозна безработица и трябваше този тренд да се прекрати, за да може растежът и конкурентоспособността на икономиката да бъдат възстановени. Загубихме много в социален и икономически план".

По думите ѝ планът "Юнкер" се състои от три стълба – единият е финансовата ръка на плана – Фондът за стратегически инвестиции, гръбнакът е бюджетна гаранция от Европейския фонд от 16 млрд. евро, която е допълнена с инвестиции от Европейската инвестиционна банка на стойност 5 млрд. евро, т.е. общ бюджет от 21 млрд. евро като гаранции.

„Целта на тези гаранции е да стимулираме инвестиции в публичния и частния сектор във важни приоритетни сектори на стойност 315 млрд. евро до средата на 2018 година. Фондът трябва да инвестира в ключови добри проекти, като поема по-съществената част от риска и на базата на тези инвестиции да се привлекат вложения от частния и пубичния сектор на базата на сериозна ликвидност“, посочи зам.-директорът на ЕФСИ.

Според нея обаче един финансов инструмент, колкото и добре да е направен, не може да има успех, ако държавите не свършат на място своята работа.

"Трябва да се работи още много за интеграция на единния пазар - капиталовият, енергийният съюз. Защото европейският пазар все още остава силно фрагментиран, като става дума, както за пазара на стоки, така и на услуги", подчерта Цанова.

Тя е на мнение, че „има сериозна листа от реформи, които трябва да се случат – някои от тях са на ниво Европейски съюз, но за голяма част от тези реформи отговорността носят националните правителства”.

Илияна Цанова смята, че един от вариантите за бъдещото финансиране в Европа е да се заложи повече на финансовите инструменти.

“Има сектори, за които безвъзмездното финансиране няма алтернатива (климатични промени, околна среда, сигурност и отбрана) и може би финансови инструменти като гаранции, дялов капитал, заеми, не би работил. Но има сектори и инвестиции, които могат да се изпълнят с такъв инструмент. Идеята е голяма част от европейския бюджет да бъде пренасочен именно към такива инструменти. И планът "Юнкер" за мен е един добър пример, който със сигурност ще бъде репликиран под някаква форма в следващия период, заяви Цанова. – Трябва да се помисли и за националното съфинасиране от страните членки и неговата по-сериозна ангажираност.”

Ще има ли финансови стимули за държавите, провеждащи реформи? Какви са новите предизвикателства пред Европа? Как ще се промени финансирането на инвестиционни проекти на Стария континент след 2020 година? Как да постигнем повече с по-малко средства? Как да се оптимизират разходите на ЕС така, че да не страдат нейните ключови политики и цели? Ще се увеличават ли вноските на държавите към бюджета на Европейския съюз? Има ли нужда от федерално управление на Европа? Какъв ще бъде ефектът от т.нар. "Европа на различни скорости"? Защо е нужно България и българските компании да бъдат проактивни в политиките и усвояването на европейски средства и използването на стимулиращи икономиката финансови инструменти, предоставяни по различни програми на ЕК? Вижте повече във видеото.