Реформата в сценичните изкуства обхвана едва 30% от населението, смята експерт

Реформата в сценичните изкуства не е успешна, защото обхваща едва 30% от населението.

Това е мнението на Диана Андреева от Обсерваторията по икономика на културата, изказано по Bloomberg TV Bulgaria.

„Трябва да обърнем внимание на културната политика и какво е важно за нас, например да има посещаемост на културни събития, посочи Андреева. – В мен възниква въпросът дали най-накрая това правителство ще спази един член от българската конституция, който гласи, че всички български граждани имат равен достъп до култура и изкуства. Това не се случва извън големите градове, като Пловдив, Варна, Бургас. Голяма част от населението на страната няма достъп до сценични изкуства. Това е едно голямо предизвикателство за културната политика  и за балансираното регионално развитие."

За пример Андреева цитира данни на Националния статистически институт, че при около 7 милиона население едва около 2 милиона са посетителите на театри.

"По данни на Евростат (за 2015 г.) България е на върха на класацията в ЕС по отделяни средства за култура и отдих, като процент от БВП, но когато говорим за свободно време, то в него се включват и разходите за спорт, почивно дело, отдих, религия и култура, включително инвестиционни разходи", обясни Андреева разминаването в европейските статистически данни и националните като дял от БВП за култура. "Това са доста повече средства, отколкото сме свикнали да обхващаме като изследване за средствата за култура, които са 0,5% от БВП, тоест около 460 млн. лева."

Диана Андреева пресметна, че в „голямото разширение за култура с парите за спорт, религия, отдих и т.н. от държавния бюджет излизат над 1,5 млрд. лева“.

Тя напомни, че в няколко български града има инвестиционни проекти със сериозни европейски средства, които са включени в данните на Евростат, когато се обхващат правителствени разходи, тъй като става въпрос за публични средства, въпреки че те са на европейско ниво, както и съфинансиране от бюджета на националните държави.

„Тези средства са доста повече, отколкото сме свикнали да изследваме в група „Култура“ на бюджета“, посочи тя. 

Според данните на Евростат България се нарежда на четвърто място по дял от БВП за култура, но реалността е много различна, когато се говори за култура.

„Ако имаме 0,5% от група „Култура“ от бюджета, които отиват за културни дейности през публичните разходи, то имаме 4,5% дял от БВП на културните дейност с широк обхват – изкуство, културни и творчески индустрии, културно наследство и културен туризъм. Такъв трябва да е обхватът на националната стратегия, за да бъдат покрити всичките липси, включително и на регионално ниво, и да бъде разширен достъпът до култура", препоръча експертът.

За пример тя даде Столична община, в която са концентрирани над 80% от културните дейности.

По думите ѝ предизвикателствата са големи.

„В Министерството на културата все още няма звено, което да се занимава с културни и творчески индустрии и културен туризъм. Отдавна в ЕС през Зелената книга за отключване на потенциала на културни и творчески индустрии, именно тези два големи сегмента бяха припознати като основа за интелигентния растеж – един от приоритетите на ЕС", заяви Андреева.

Тя препоръча България да има такава културна политика и стратегия, които да не ни отдалечават от европейските.

Диана Андреева припомни, че в подписаното управленско споразумение между коалиционните партньори е записано на първо място в сектор „Култура“ да има стратегия за развитие на изкуствата, културните и творческите индустрии, културното наследство и културния туризъм, докато в управленската програма “влиза само и еднствено национална стратегия за култура“.

„Това е бягство от  обещания и от споразумения“, смята тя.