Защо държавата да помага на големите енергоемки компании?

Още през 2003 г. Европейската комисия (ЕК) прие схема за търговия с емисии и това беше основният инструмент за прилагането на европейската политика по климата. Съгласно тази схема за търговия с емисии недостигащите квоти на предприятията, които емитират парникови газове, трябва да се купуват по пазарни цени. Това каза Камен Колев, съветник на председателя на УС на Българската стопанска камара (БСК), в предаването "В развитие" с водещ Вероника Денизова.

"Проблемът се изостри през последната година. Емисиите в Европейския съюз (ЕС) поскъпнаха от 8 евро на тон на 25 евро на тон. Тази цена влиза в производството на електроенергия и това влияе на конкурентоспособността и финансовото състояние на енергоемките производства. Засегнати са предимно черната и цветна металургия, химическата промишленост, производството на хартия и картон. Това са секторите и подсекторите, които са изложени на риск от т.нар. въглеродно изтичане".

Според Колев рискът е, че предприятията от тези сектори могат да напуснат пределите на ЕС и да се преместят в страни, където няма такива строги ограничения.

"Поради това ЕК издаде нова директива. Тя позволява на страните членки да компенсират по-високите разходи от т.нар. индиректни разходи, включени в цената на електроенергията. Регулаторът признава разходите за закупуване на квоти на въглищните централи. Така енергоемките производства стават неконкурентоспособни и не биха могли да прехвърлят тази финансова тежест върху крайната продукция, без да загубят пазарен дял".

Гостът отбеляза, че това е причината ЕК да разреши на страните членки да приемат механизми за подпомагане. "Около 14 страни са приели такива механизми", допълни Колев.

"Размерът на общата финансова помощ, която ще бъде предоставена за компенсиране на индиректните разходите, се препоръчва да бъде 33 млн. лева. Това е 4.5% от приходите от продажба на квоти във фонда за енергийна сигурност".