Илия Лингорски: Трябва да се подкрепи социалната кохезия на ниво заетост

Лингорски е на мнение, че причината за по-мекия удар върху българската икономика и социална система са навременните мерки още през март, както и мерките за подпомагане, особено в здравеопазването.

Той подчерта, че за това е допринесла и българската банкова система, която е „много добре настроена след предишната криза“.

Илия Лингорски отбеляза, че българската икономика има здрав микс между индустрия и услуги, какъвто нямат по-развитите държави, където тежест имат услугите.

Икономистът прогнозира, че рисковете от бедност са свързани с демографията в България, но има социална и икономическа защита, за да не изпаднат уязвимите групи в бедност.

„България не е определена от Световната банка с риск от изпадане в крайна бедност. При нас проблемите са свързани с  въвеждането на макроикономическите буфери, да бъде подкрепена социалната кохезия през периода, който предстои, и особено на ниво заетост. Всички мрачни прогнози за безработица досега не се сбъднаха и заетостта с мерките, които се въведоха, и усилията на частния сектор, продължават на нелошо ниво, от това, каквото се очакваше, коментира икономистът. - Разбира се, че има известна загуба на заетост. При нас въпросите на кризата са свързани много повече с пандемичния въпрос, отколкото с изпадане в крайна бедност.“

Лингорски дори преценява, че страната ни посреща предизвикателствата по-умело от по-развити икономики.

Прогнозата на Световната банка е, че между 88 и 150 милиона души по цял свят ще живеят с по-малко от 2 долара на ден. "Вчера излезе най-мащабният доклад, който Световната банка регулярно прави по отношение на динамиката за бедността по света. Последните 20-30 години са много успешни за справяне с бедността", посочи Илия Лингорски.

По думите му по-бавен е темпът на справяне с бедността в Подсахарска Африка, а преди време Световната банка е вдигнала критерия си за крайна бедност от 1,2 долара на ден на 1,9 долара.

"Големият риск, който Световната банка посочва, е, че хора, които не са под прага на екстремната бедност, сега могат да минат. Това са най-уязвимите групи по света. На първо място са децата - половината от хората, живеещи в крайна бедност, са деца. Те са само четвърт от населението, но ако прибавим и юношите - стават 2/3 от хората, изпаднали в крайна бедност", подчерта Лингорски.

Икономистът коментира, че следващата най-голяма група, която страда от рязкото увеличение на бедността, са жените.

"Важен е въпросът и за неравенствата, които Световната банка поставя. Най-бедните страни нямат тези ресурси, които богатите имат, за да въведат за справяне с кризата. За последните 15 години бедността се премести от градовете в селските райони. Икономически градовете понасят най-силно тежестта на пандемията и на здравната криза", каза той.

Илия Лингорски съобщи, че в началото на другата седмица предстои среща на Световната банка, на която ще се обсъди „най-подробният досега доклад за дълговете на страните“. 

Достатъчни ли са мерките на правителството за преодоляване на икономическите и социалните проблеми в България?

Вижте целия разговор във видео материала на Bulgaria ON AIR.