Калоян Стайков: Спадът на потреблението на ток не е индикатор за проблем

Свитото потребление на електроенергия, но придружено с икономически ръст, каквато е ситуацията в момента, не е сигнал за проблеми. Това коментира икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков.

Спадът на потреблението не е индикатор за забавяне на икономиката, а резултат от него. Данните на статистиката пък показват икономически растеж, което означава по-енергоефективна промишленост. Затова и икономистът няма опасения, че спадът на потреблението е всъщност скрит сигнал за проблеми в икономиката.

За него влошаването на финансовите резултати на някои държавни енергийни компании през първото тримесечие се дължи основно на по-топлото време, което намалява потреблението на електроенергия от битовите потребители, а и от свитото търсене в региона като цяло.

Данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) показват, че към края на май потреблението на ток в страната намалява с 13%, а износът - с почти 55 на сто. Според Стайков намаленият износ се дължи на икономическите проблеми в двата основни пазара на българските производители  - Гърция и Турция, защото данните показват и намаление на транзита на ток през България. 

Според него страната вече е изпуснала водещата си роля в електроенергийния сектор в региона. Затова е и стремежът на управляващите да се насочат към газовото поле. 

Калоян Стайков направи коментар и във връзка с ценовото предложение на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за новия регулаторен период, който трябва да започне от 1 юли. Пред журналисти той уточни, че има подбрение на работата на регулатора в последните години, но са останали и много "наследени проблеми", за чието решение не се работи.

Сред тях например е липсата на решение за стари задължения на Националната електрическа компания (НЕК). В доклада на работната група към регулатора е записано, че ще се изготви анализ и оценка каква част от тези задължения са тарифен дефицит и ще се пристъпи към разработване на стратегия за тяхното погасяване. Матрица с разсрочване на задълженията вече беше изготвена през 2014 година, но в последните две години предвиденото в нея не е изпълнявано, посочи още икономистът.

Според него не е ясно и какво ще е отражението на последния теглен кредит, с който НЕК се разплати с т.нар. "американски" централи в Маришкия басейн - AES Гълъбово и КонтурГлобал. С този заем само се отлага проблемът със задълженията на НЕК, а КЕВР няма да има напрежение за промяна на цената на електроенергията в посока нагоре, допълни още Стайков.

Работната група на енергийния регулатор е записала, че част от кредита на НЕК може да бъде погасена от приходи от друга дейност на държавната компания. Стайков обаче посочи, че това е класически пример на кръстосано субсидиране, защото заемът е свързан с дейността по обществена доставка на НЕК.

От ценовите заявления на енергийните дружества става ясно още, че липсва оптимизация на разходите в ТЕЦ Марица Изток 2. Централата трупа големи загуби, след като делът й на регулирания пазар беше намален.

"Централата няма как да работи в пазарни условия, дори и в търговете за "студен резерв" не може да се класира", каза Стайков.

Според него липсва яснота и за средствата във фонда "Сигурност на електроенергийната система". Последните данни за постъпленията и разплащанията в него са за към края на март. Оттогава липсва отчет. Икономистът посочи, че няма основание да се включват ЕСО и "Булгартрансгаз" с вноски към фонда. Той изтъкна, че и вносителите на предложението са посочили като аргумент да включат тези две компании, "защото са на печалба".