Предсрочно прекратяване на договорите с "американските" централи може да коства 3 млрд. лв.

3 млрд. лева могат да достигнат неустойките, които трябва да плати България при предсрочно прекратяване на договорите с т.нар. "американски" централи в Маришкия басейн при евентуално арбитражно дело. Това съобщи зам.-министърът на енергетиката Николай Николов пред парламентарната комисия, която наблюдава дейността на енергийния регулатор.

Депутатите организираха дискусия по предложен от Патриотичния фронт нов закон, който предвижда предсрочно прекратяване на договорите на двете централи. Още в самото начало в комисията решиха да не гласуват текстовете, но да изслушат становищата по казуса. Законът беше внесен през миналото лято, но се разглежда едва сега, защото в комисията досега не бяха получени търсените от институтциите становища.

Те са категорични, че трябва да бъде изчакано мнението на Европейската комисия дали договорите са нерегламентирана държавна помощ. Николов уточни, че през тази година е имало няколко срещи с експерти на Европейската комисия на техническо ниво и проверката продължава. 

Зам.-министърът на финансите Маринела Петрова каза, че последните писмени обяснения, поискани от ЕК по казуса, са изпратени от финансовото министерство на 15 декември 2015 година.

Николай Николов припомни, че двете централи са най-голямата инвестиция в сектора на енергетиката за последните години. Той беше категоричен, че договорите с двете централи ще бъдат преразгледани на фона на очакваната либирализация на пазара.

Становището на Министерството на енергетиката гласи, че всички играчи трябва да бъдат поставени на равна основа на свободния пазар. Тогава ще бъде решен и проблема на всички производители с преференциални цени. Моделът как точно ще стане това се очаква от Световната банка.

Председателят на Комисията за енергийно и водно регулирани Иван Иванов припомни, че мощностите на двете централи са 1 570 мегавата. В момента натоварването на системата е около 6 000 мегавата, тоест централите осигуряват около 25% от нужните мощности. Затова и процедурите около двете централи трябва да са обект на енергийната политика на страната, тоест в ръцете на енергийното министерство.

По време на дискусията Таско Ерменков (БСП Лява България) посочи, че страната ни може да бъде санкционирана допълнително и защото не е уведомила ЕК за договорите, по силата на които двете централи получават преференциални условия. България е била длъжна да съобщи в Брюксел за тях при влизането си в ЕС през 2007 година. Той също призова да бъде изчакано становището на ЕК дали има или не държавна помощ за централите преди да се предприемат някакви действия. 

"Законът е важна стъпка, но не представлява решение на проблема", каза още той.

Енергийният регулатор изпрати запитване по казуса с договорите на двете централи още през лятото на 2014 година и оттогава се изчаква мнението на Брюксел. Паралелно беше изпратено запитване за държавната помощ и за "зелената" енергия. Мнението на ЕК, което още не е официално представено, е че няма нарушение при подпомагане на сектора от страна на държавата.