ЕК се произнася до 2 месеца за държавната помощ за американските централи

До два месеца Европейската комисия ще се произнесе по въпроса за държавната помощ за т.нар."американски" централи в Маришкия басейн - КонтурГлобал и AES Гълъбово. Това прогнозира председателят на Комисията за енергийно и водно регулирани (КЕВР) Иван Иванов пред депутати от парламентарната комисия, наблюдаваща работата на регулатора.

Иванов припомни, че Брюксел води кореспонденция с Министерството на финансите по въпросите за държавна помощ, а оттам изпращат документацията към енергийното министерство. Последното искане на ЕК по казуса е информация относно лицензите на двете централи и всички правени изменения по тях в годините. КЕВР е дала цялата искана документация по казуса. 

Брюксел разглежда паралелно и делото за прекомерна държавна помощ за производителите на зелена енергия. В тази връзка от енергийния регулатор са поискани всички ценови решения за ВЕИ-производителите.

И двете дела са по сигнал на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране от лятото на 2014 година.

Иван Иванов отбеляза и нотификацията, която ЕК трябва да направи относно наредбата, с която ще се компенсира енергоемката индустрия във връзка със скъпата зелена енергия. Председателят на КЕВР се надява до юни да има яснота за тази наредба, за да може тя да бъде отразена в новото ценово решение.

Иванов призна, че облекченията по наредбата ще влязат в сила не от датата на нотификацията, а от датата на приемането на нормативния акт в българското законодателство, тоест от 1 август 2015 година. Това означава, че големите производители, които имат право на облекчения, ще трябва да бъдат компенсирани. Сумата ще зависи от решението на ЕК на какви критерии трябва да отговарят компаниите, които ще получат облекчение по наредбата. По първоначални изчисления енергоемката индустрия трябваше да спести около 95 млн. лева от редуцирането на таксата "Задължения към обществото" по отношение на зеления компонент в нея.

Пред депутатите Иванов беше категоричен и че последният заем, който ще изтегли БЕХ, е в полза за цялата енергетика. С парите - до 650 млн. евро, НЕК ще може да се разплати не само с "американските" централи, но и с АЕЦ "Козлодуй" и ВЕИ-производители. "Кредитното споразумение ще даде глътка въздух и ще намали междуфирмената задлъжнялост", категоричен беше Иванов.

Депутатите от БСП Лява България Таско Ерменков и Драгомир Стойнев обаче критикуваха начина, по който ще бъде отпуснат заемът за БЕХ. Стойнев посочи, че с държавна гаранция лихвата би била много по-малка. Според него сега БЕХ ще трябва да плати между 4% и 6% лихва, а при държавна гаранция тя би била под 1%.

Иван Иванов посочи, че срещу разплащането на доказани стари задължения НЕК ще пести по 97 млн. лева годишно и разликата между тази сума и плащанията за обслужване на кредита ще е "чиста печалба" за енергийното дружество. От друга страна плащането на дължимите задължения ще повишат доверието на инвеститорите в енергийния сектор. Ще бъде повишен и кредитният рейтинг на НЕК, допълни Иванов.

Председателят на КЕВР уведоми депутатите, че очаква НЕК да бъде на печалба през първото тримесечие на годината, но отказа да даде повече подробности преди официалното оповестяване на финансовите резултати. 

На заседанието на парламентарната комисия беше изслушан и доклад за дейността на КЕВР през 2015 година. Иван Иванов се оплака от корпоративен натиск върху работата на регулатора, свързан основно с повишаването на такса "Задължения към обществото".

Той посочи още, че на Комисията липсват достатъчно средства за повишаването на административния капацитет и дори няма възможност да изгради звено за вътрешен контрол на решенията, които взимат експертите на КЕВР.

От отчета за дейността на регулатора е видно, че приходите през 2015 година са в размер на 16,8 млн. лева при планирани 10,7 млн. лева. От такси регулаторът е внесъл в държавния бюджет 11,8 млн. лева, а от наложени имуществени санкции - 5,03 млн. лева. 

Одобрените разходи на КЕВР за миналата година са в размер на малко над 4,01 млн. лева, а по отчет разходите на регулатора са 3,94 млн. лева.