Когенарациите чакат 11 години за нотификация на държавна помощ пред ЕК

Българските власти се подготвят за една от най-мащабните промени в енергетиката в последните години, свързана основно с пълната либерализация на пазара. С промени в Закона за енергетиката, които вече бяха одобрени на второ четене в ресорната комисия в парламента, на свободния пазар ще излязат производителите на зелена енергия и високофективното комбинирано производство (когенарациите).

Предстои подобна крачка да бъде направена и за "американските" централи в Маришкия басейн - AES Гълъбово и КонтурГлобал, но засега излизането им на пазара и отпадането на задължението произведената енергия да се изкупува задължително от обществения доставчик се отлага, тъй като в момента Европейската комисия анализира дали не става въпрос за недопустима държавна помощ в техните договори и всяка промяна на обстоятелствата е невъзможна.

Вече 11 години българските правителства не се сещат да изпратят нотификация към Брюксел, въпреки че няма съмнение за изхода от подобна процедура, защото насърчаването на високоефективното производство е в плановете на ЕС и се допуска подкрепа за този сектор.

Допреди няколко години подобно беше положението и със зелената енергия. Министерството на енергетиката се сети да поиска нотификация за държавна помощ за централите, които използват възобновяеми енергийни източници едва след като реши да подготви друга нотификация за държавна помощ - за големите енергийни потребители, които според европейските правила имат право да не заплащат високата цена на европейските амбиции в областта на зелената енергия.

Благодарение на това изключение 27 големи компании у нас не заплащат в пълен размер компонента за ВЕИ в цената на електроенергията.

И след годините забавяне ЕК реши да направи компромис за закъснението и одобри преференциите и за ВЕИ-централите.

Въпросът с нотификациите всъщност виси с пълна сила, защото предложенията за либерализация на енергийния пазар всъщност предвиждат изцяло нов модел на финансиране - производителите с преференциални цени на свободния пазар ще бъдат компенсирани, ако пазарните цени са по-ниски от договорените преди години.

В момента със средствата от таксата за задължения за обществото общественият доставчик - Националната електрическа компания (НЕК) плаща на производителите за зелената енергия. С приетите на второ четене в парламентарната комисия по енергетика компенсациите вече ще се плащат от Фонда Сигурност за електроенергийната система (ФСЕС).

Друг е въпросът, че за този нов модел се знае от поне две години, защото основите му бяха изготвени в доклада на Световната банка и предложенията на институцията за отварянето на енергийния пазар у нас.

Промяната действително е формална - произходът на средствата за подкрепа е един и същ, но друга държавна институция ще бъде ангажрана с изплащането им. Все пак обаче тя ще трябва да бъде одобрена от ЕК. За ВЕИ става въпрос за промяна в нотификацията, което не би трябвало да отнеме повече от месец.

Остава въпросът обаче дали обаче Брюксел ще бъде отново толкова благосклонен и за когенарациите, още повече, че при влизането си в ЕС България е пропуснала да спомене и дългосрочните договори с "американските" централи.