Приблизително една трета от сградния фонд на ЕС е на повече от 50 години

Необходими са допълнителни усилия за подобряване на енергийната ефективност и отстраняване на констатираните слабости, заключи българската Сметна палата в своя работен доклад след направения одит на изпълнението на програмата „Енергийна ефективност на сградите, притежавани и ползвани от органите на централната и местната власт“ за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г.

Осем европейски върховни одитни институции (ВОИ), включително и българската Сметна палата, извършиха кооперативен одит за енергийната ефективност на сградите в публичния сектор. 

Одитът е в рамките на Работната група за одит на околната среда към Европейската организация за върховни одитни институции. (EUROSAI WGEA). Установено е, че усилията за изпълнение на водещата роля на публичния сектор в областта на енергийната ефективност на сградите - основно изискване на Директивата за енергийна ефективност (ДЕЕ) - трябва да бъдат по-големи и по-систематични, се посочва в обобщен доклад.

В кооперативния одит на енергийната ефективност на сградите в публичния сектор са участвали Върховните одитни институции на регион Фландрия в Белгия, България, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Португалия и Словакия. Целта на одита е да се определи до каква степен страните участнички са изпълнили съответните изисквания на Директивата за енергийните характеристики на сградите в Европейския съюз и Директивата за енергийна ефективност.

Сградите представляват приблизително 40% от потреблението на енергия и 36% от емисиите на въглероден диоксид в Европейския съюз (ЕС). Докато приблизително една трета от сградния фонд на ЕС е на повече от 50 години, само 0,4 - 1,2% се ремонтират всяка година. Публичните или обитавани сгради представляват около 10-12% от площта на сградния фонд на ЕС. Поради това в тази област се очаква да има значителен потенциал за спестяване на енергия.

Общественият сектор може да бъде водещ в усилията за повишаване на степента на обновяване, като даде приоритет на енергийната ефективност в собствените си сгради и по този начин насърчи създаването на необходимото ноу-хау по отношение на новите технологии и методите на изграждане.

Одитираните държави се справят най-добре в транспонирането на конкретните цели на директивите в националното законодателство. Например повечето държави са въвели целта за обновяване или енергоспестяване от 3% за сградите на публичния сектор, необходимите финансови инструменти, както и установените изисквания за сградите с почти нулева енергия, както и сградите на публичния сектор да разполагат със сертификати за енергийни характеристики. Също така са разработени системите за мониторинг и контрол.

Основният извод от одита е, че българските власти са предприели стъпки за постигане на заложените цели за подобряване на енергийните характеристики на сградите-държавна собственост, използвани от държавната администрация, но са необходими допълнителни усилия за преодоляване на констатираните слабости.

Местните органи определят целите си по отношение на енергийната ефективност съобразно собствените си приоритети, които в повечето случаи не са свързани с административните сгради.

Българската Сметна палата е дала 8 препоръки за отстраняването на слабостите към министрите на енергетиката и на регионалното развитие и изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие.