Делян Добрев: Енергийният план на България няма нищо общо с реалността

В сегашния вариант на Националния план за енергетика и климат (НПЕК) липсват амбиция, дългосрочна перспектива и ясна визия за посоката на българския енергиен преход. Планът разчита, изненадващо, основно на участието на въглищни, газови и атомни енергоносители в енергийния микс на България до 2030 г. На второ място, липсата на стратегия за поетапно закриване на въглищните мощности, ниските цели по отношение на устойчивата енергия (25% за дела ВЕИ в крайното енергийно потребление, 27% за енергийната ефективност и 15% за междусистемната свързаност) и недостатъчните регулаторни мерки не способстват за създаването на благоприятна рамка за участието на граждани, енергийни общности и други по-малки енергийни субекти, се казва в представения днес доклад „Декарбонизация на ниски обороти: оценка на българския Национален план за енергетика и климат“ на Центъра за изследване на демокрацията.

Според анализа на НПО-то предложените мерки не изглеждат адекватни за постигане дори на заложените по-неамбициозни цели. Предвижданията на плана за развитието на българската енергийна система не съответстват на съществуващите модели за прогнозиране на бъдещия енергиен баланс на страната, които би следвало да залегнат като основа на дългосрочната енергийна стратегия на България.

Бившият председател на Комисията по енергетика към Народното събрание Делян Добрев е до голяма степен съгласен с изводите.

Интегрираният национален план за енергетиката и климата на България е далеч от реалността и страната ни може да се окаже единствената държава от Европейския съюз (ЕС), при която до 2030 г. делът на възобновяемите енергийни източници в общия енергиен микс се понижава, заяви Добрев по време на дискусията „Декарбонизация на българската икономика“ европейски и национални перспективи“, в която още взеха участие заместник-министърът на енергетиката Жечо Станков, председателят на Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов, директорът Икономическа програма в Център за изследване на демокрацията (ЦИД), ръководителят на Агенция за устойчиво енергийно развитие Ивайло Алексиев и експертът от ЦИД Мартин Владимиров.

Добрев изтъкна недостатъците на енергийния план на България, като посочи необходимостта от пренасочване на инвестициите от въглищните централи към възобновяемата енергия, за което ще спомогнат предложенията за изменение на Закона за енергетика и по-високите цени на квотите за въглеродни емисии.

„Чрез направените от нас предложения за изменение на закона ще позволим на новите проекти за възобновяема енергия в промишлената сфера, които са присъединени чрез директен кабел, да бъдат освободени от задължения към обществото“, посочи още Добрев, като за пореден път подчерта необходимостта от пълна либерализация на електроенергийния пазар на България.

В тази връзка той акцентира и върху необходимостта местните електроразпределителни дружества да осигурят достъп в реално време до измервателните уреди, както вече процедират от топлофикационните компании, за да се постигне пълна прозрачност в това отношение.

Той добави, че предложените промени в Закона за енергетика са изцяло в ползва на бизнеса и битовите потребители.

От друга страна зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков заяви, че се очаква до края на 2020 г. приблизително 150 хил. домакинства да успеят да спестят по 2700 лв. заради напредъка по отношение на енергийната ефективност, чието стратегия продължава да се прилага в страната. Станков изтъкна и съвместната дейност между министерствата на енергетиката и финансите по отношение на отпадането на административната тежест при проектите за възобновяема енергия.

Той засегна и темата с биомасата, като посочи, че предстои да се направи екологична оценка относно плана за увеличаване на дела на този енергиен ресурс в общия микс до 2030 г.

Председателят на КЕВР Иван Иванов подчерта важността на Енергийната стратегия на Република България. Той я определи като „по-важна“ от Интегрирания план и посочи, че притежава законова тежест и обвързваща сила.

Иванов обърна внимание и на технологичното развитие в енергетиката, което непрекъснато променя целите и прогнозите в тази сфера.

Относно декарбонизацията в България, председателят на енергийния регулатор изтъкна два аспекта на този процес: технологиите за ограничаване на въглеродните емисии и такива за производство на електроенергия без наличие на въглеродни емисии.

„Целта е до 2025 г. да се достигне ниво на емисиите от 550 грама за киловатчас, което, имайки се предвид сегашните стойности в България от 1300 грама за киловатчас, изглежда трудно постижимо“, коментира още Иванов.

Той даде за пример Германия, чиято икономика десетилетия наред е била силно зависима от атомната енергия и въглищата, но разполага с ясни цели и план за повишаване на дела на възобновяемите енергийни източници и спиране дейността на въглищните централи до 2038 г.

„Целта на европейско ниво е делът на възобновяемата енергия да бъде 32% от общия енергиен микс, докато България предвижда размерът на същия този ресурс да достигне 25% до 2030 г. Това означава, че ние приемаме само 50% от европейския план“, изтъкна Иванов.

Той добави, че очаква националните цели за възобновяема енергия да бъдат коригирани и планираният дял да бъде разширен.

По отношение на ядрената енергетика председателят на КЕВР коментира, че критериите, които са заложени в рамката за АЕЦ „Белене“ от 2018 г., задължително трябва да се спазят, защото в противен случай България може да бъде изправена пред сериозни загуби. Иванов подчерта, че V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй“ покриват всички изисквания и ще продължат да функционират съответно до 2047 г. и 2049 г.