Euractiv: Клатят „Булгаргаз“, за да влязат на пазара нови играчи в полза на Русия

Документи, с които Euractiv България разполага, свидетелстват за опасенията на държавната газова компания „Булгаргаз“ ЕАД, че заинтересовани среди се стремят да я уязвят финансово, поставяйки в опасност договора между България и Азербайджан за внос от 1 милиард кубически метра природен газ годишно. В дъното стои натискът на Русия да намести на българския пазар нови газови доставчици за индустрията, който се подкрепя от амбициозни играчи, търсещи близост с правителството.

На 21 декември петимата членове на Съвета на директорите на „Булгаргаз“ сезираха Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС) и изразиха опасения, че в нарушение на търговската тайна заинтересовани среди оповестяват конфиденциална информация на договора на българското газово дружество с Azerbaijan Gas Supply Company (AGSC) от 2013 г. Това дава право на Азербайджан да прекрати договори си с „Булгаргаз“, който е изключително изгоден за България. Отделно съществува риск България да загуби банковата гаранция от 73 милиона долара, което би поставила държавната фирма в изключително тежко положение. 

Също така „Булгаргаз“ сезира ДАНС, защото Българска газова асоциация (БГА) оповестява информация по договорите, което може да уязви сериозно държавната компания.

В ръководството на БГА, организация, която даже няма уебсайт, има ръководители на „Булгаргаз“, работили в компанията преди 2015 г. Новият заместник-министър на енергетиката Ива Петрова е сред учредителите на БГА. А новият министър на енергетиката Александър Николов, преди да стане зам.-министър на енергетиката в служебния кабинет през май 2021 г., е работил във фирма на Цветелина Бориславова, което самата тя не отрича. Проектът за газова централа с мощност 1 гигавата (ГВт) и на стойност 1 милиард евро, предложен в българския План за възстановяване, се свързва с нейното име.

Подобна централа би изисквала България да увеличи сегашните си газови доставки, които са 3 млрд. куб. метра газ годишно, с една трета. Без диверсификация на газовите доставки, това би било в полза на интересите на „Газпром“.

Голяма е вероятността клатенето на „Булгаргаз“ да доведе основно до много по-високи цени на газа за българските потребители. Като компания, която притежава дългосрочни договори, „Булгаргаз“ през тази година е в по-изгодна позиция от фирмите, които търгуват на спот пазара или които миналата година успяха да внесат малки количества американски втечнен газ (LNG), който тогава беше евтин, но след като тази година цените полудяха в цяла Европа, поскъпна много.

Цените, на които „Булгаргаз“  продава на пазара у нас, са с 30-40% по-ниски от тези на европейските пазари, благодарение на дългосрочните договори с „Газпром“ и на това, че внесе газ от Азербайджан по алтернативни маршрути (тъй като газопроводът Стара Загора-Комотини не е завършен). Ликвидира ли се „Булгаргаз“, азерският газ ще премине в други ръце, но и цените няма да са същите.

Мартин Владимиров, директор програма „Енергетика и климат“ към Центъра за изследване на демокрацията, коментира пред Euractiv, че българската държава не се опитва да води активен диалог с Азербайджан за промяна на дългосрочното споразумение или да защити интереса на „Булгаргаз“, а по-скоро се търсят начини да бъде отстранено ръководството на компанията.

По негови думи от всичко това печели най-вече „Газпром“, тъй като се бави диверсификацията на доставките, докато руският монополист реално налага удобни за него нови играчи на българския пазар.

Според Владимиров, при липса на диверсификация, плановете за строителство на нова газова централа с капацитет от 1 ГВт би означавало силно увеличение на зависимостта на България от руски газ. По изчисления на Центъра за изследване на демокрацията, при пълно натоварване на централата, потреблението, а от там и вноса на природен газ в България, ще нараснат с около една трета, въпреки че е малко вероятно да може да се използва централата на повече от 20%.

„Очевидно, че построяването на толкова голяма и ненужна от икономическа гледна точка централа по-скоро цели изкуственото създаване на по-голям пазар на природен газ, който да може да обслужи конкретен частен търговски интерес“, изтъква Владимиров.

Euractiv изпрати въпрос до „Булгаргаз“ дали след писмото им с дата 21 декември 2020 г., подписано от петимата членове на Съвета на директорите, е последвала реакция от институциите. В отговор, получен късно в понеделник (27 декември), „Булгаргаз“ пише, че такъв все още не е налице, но се очаква.

„Булгаргаз“ коментира, че „отделни хора, извън правителството и групата на БЕХ“, цитират поверителна информация от договора с Азербайджан в блогове и в лобистка кореспонденция, което предизвиква изключително острата реакция на Баку. Според „Булгаргаз“ Азербайджан очаква да бъде информирана за разследването на изтеклата информация, както и за предприетите съдебни действия срещу лицата, вредящи на интересите на страните по договора.