Пламен Павлов: Трябва да се прегледат методики, правилници и наредби на КЕВР

Правителството трябва да свърши много неща в областта на енергетиката, при това бързо. Всички методики, правилници, наредби на Комисията за енергийно и водно регулиране трябва да бъдат прегледани, за да се гарантира либерализацията на пазара. Това мнение изказа в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria Пламен Павлов от Българската газова асоциация.

„Трябва да се прегледа дейността на КЕВР, но не от перспективата "стани да седна", а с един много прецизен анализ за промяна на структурата, защото там има квотен принцип, по който се работи от много години, посочи той и не спести критиката си,че КЕВР сега не е независим от тези, които са избрали членовете на регулатора.

Павлов е на мнение, че „нормативната уредба сега е безобразна и допуска целия този хаос“ и съветва парламентът да работи за възстановяване на пазара.

„Ние нямаме пазар. Дори с този мораториум – това пазарно средство ли е? Ние се върнахме 30 години назад“, риторично попита той.

Павлов съветва бързо да се реши системният проблем в Комисията за енергийно и водно регулиране, да се направи пълен одит на обществения доставчик „Булгаргаз“, но не от Българския енергиен холдинг (БЕХ).

"Нужен е финансов, оперативен одит, но БЕХ няма как да го направи. Това е тяхно дружество. Те допускаха това години това положение. Ще излязат на бял свят много неща. Ще излязат провизирани загуби, пропуснати срокове за предявяване на вземания към кредитори", очаква Пламен Павлов.

Той припомни, че на 1 януари КЕВР изненада всички, в това число и правителството с увеличение на цената от 30%. „Това показва системни проблеми. Не може на 29 декември, на закрито заседание, да има решение за 14% и два дни по-късно двойно да вдигнеш цената. Тук има методически, има оперативни проблеми“, категоричен е експертът.

Представителят на Българската газова асоциация няма обяснение „как така на 4 януари изпълнителният директор на „Булгаргаз“ излиза с изявление, че ще намали цената с 30% за февруари, а февруарските фючърси по индекса TTF за газа нарастват с 12%“.

"На база на каква експертиза той определя, че има възможност да намали тези цени? Наистина сме безкрайно изненадани", коментира експертът.

Що се отнася до договора за азерския газ, Пламен Павлов допусна, че "дълго време този договор бе използван, не просто да се прикриват истини, а буквално да се лъже".

"Той се цитираше като причината да няма възможност да се получи газ, защото точката не можела да бъде тази, която е записана – те потвърждавали целия обем, а азерите не го давали. Няма как някой да добива газ и да постави доставката му в зависимост от една точка. Изрично в договора е записано, че ако има препятствие за приемна точка в Комотини, то тогава газът ще бъде приет при най-близката друга точка", потвърди Павлов.

По думите му причината да не се внася пълният обем на количеството газ, на които имаме право по договор, "ако няма някакъв умисъл с криминален характер, другото е може би някаква управленска немощ или страх.

„На „Нея Месемврия“, където е втората възможна точка, би трябвало да се резервира прекъсваем капацитет и със съвсем малък риск да се получат тези количества“, каза експертът. Той смята, че няма причини да не се приема газът при „Нея Месемврия“ и то в целия обем.

„Този обем е намаляван два пъти от ръководството на „Булгаргаз“, като вторият път е през месец юли и със знанието на служебния кабинет. Недоумявам защо ние се отказахме от този евтин газ. Руският газ е близо три и половина пъти по-скъп от азерския“, пресметна Павлов.

На въпрос колко са парите от пропуснати ползи от невнесен азерски газ, той посочи, че количеството е 850 милиона (бел. ред. лева) и от това е загубила българската икономика и българските крайни потребители.

Той определи отказа от това да внесем азерски газ „подарък“ за азерския консорциум от българското държавно предприятие. Тези количества вече са реализирани в Италия чрез спот пазар.

Експертът не се нае да каже има ли виновни за това, но съобщи, че компанията плаща 350 хиляди лева по договор на адвокатска кантора, която да защитава „Булгаргаз“.  

Ще загуби ли България пазарни дялове след нападките срещу "Булгаргаз"? IGB ли е единствената връзка за пълен обем азерски газ? Как се изчислява цената на азерския газ и на руския? Защо Германия препродава газ в Украйна и Полша? Това ли е причината газопроводът „Ямал-Европа“ да върви на обратно? Защо Путин казва – ние не сме виновни за високата цена на газа, питайте германците? Отказали ли сме се доброволно от азерския газ? Какъв е размерът на пропуснатите ползи? Кой печели и кой губи?

Целия коментар вижте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.