Финансовите регулатори трябва да достигнат темпа на развитие на дигиталните валути

Световните финансови регулатори рискуват сериозно да изостанат на фона на бързия темп на възникване на иновации в индустрията за дигитални разплащания и е необходимо институциите да работят по-експедитивно, за да определят правила за криптовалутите, посочва председателят на Борда за финансова стабилност (FSB) Рандъл Куорлс, цитиран от Ройтерс.

Централните банки са обезпокоени, тъй като Facebook планира да пусне своята дигитална валута либра, която може да ограничи държавния контрол върху парите по целия свят. 

„Членовете на Борда за финансова стабилност признават скоростта на иновациите в областта на дигиталните разплащания, включително т.нар. стейбълкойн (криптовалути, чиято стойност е постоянна или би трябвало да търпи малки промени и по принцип са свързани с определен актив, с обезпечение – бел.ред.)“, посочи Куорлс в писмо до финансовите министри и централните банкери на страните от Г-20.

„Ние сме решени да ускорим темповете на разработване на необходимите регулаторни и надзорни отговори на тези нови инструменти“, добави той.

Куорлс, който също е член на управителния съвет на Фед, заяви, че работна група разглежда политики за справяне с рисковете и ползите от стабилните монети.

Възможните регулаторни отговори ще бъдат поставени на обществено обсъждане през април, каза той.

FSB, който е съставен от регулатори, централни банки и правителства от големите икономики, е основан след финансовата криза през 2007—2009 г., за да обособи система за ранно предупреждение за рисковете във финансовата индустрия, преди те да се превърнат в нов крах за глобалния пазар.

Куорлс също посочва, че е приоритет на Г-20 да има правилен преход от усреднения лихвен процент Libor към по-безопасни лихви, съставени от централните банки.

Предстои Libor да бъде прекратен до края на 2021 г., сериозна задача предвид широкото му използване при жилищните кредити за кредитните карти на стойност 400 трилиона долара в световен мащаб.

Куорлс също изтъкна необходимостта да се възползват от така наречените небанкови финанси, също наричани „банки в сянка“.

Той подчерта, че сега банковият сектор в сянка представлява приблизително половината от световните финансови активи и се нуждае от „по-задълбочено разбиране и координация“ между регулаторите.

FSB се опита да наложи правила като капиталови буфери на големи небанкови компании, но това беше предотвратено от регулаторите на ценни книжа. Тази идея сега може да се възроди под някаква форма.

FSB също така ще организира работна среща между регулаторите, надзорните органи и частния сектор относно възможните регулаторни подходи към навлизането на компаниите от Big Tech ( Apple, Microsoft, Amazon, Alphabet Facebook – бел.ред.) във финансите, заключва Куорлс.