Поддава ли се на дигитализация строителният сектор?

Строителството е сложен сектор и липсват добре изградени връзки между различните фази на строителния процес и отделните играчи, което затруднява дигитализирането му. Това стана ясно по време на дискусия на тема „Дигитализация – реални приложения в строителството“ в Университета за архитектура, строителство и геодезия (УАСГ).

„Заради дългия цикъл на дизайн, строителство, инвестиции и използване на сградите (понякога между 80 и 100 години) се губи чисто икономическият смисъл на дигитализирането на строителството. Самите инвеститори не оказват натиск за по-бърза и оптимална работа, а все още се работи на парче“, каза Георги Брашнаров, управител и собственик на Nemetschek Bulgaria. Причината според него е, че клиентът и инвеститорът ще трябва да платят по-висока цена и за тях не е ясно как ще се изплати инвестицията във времето.

Според арх. инж. Климент Чернев, съуправител на ALUKÖNIGSTAHL, съзнанието за голямата отговорност, която носят проектанти, инвеститори и разработчици на сгради ги кара да бъдат много предпазливи във внедряването на нови технологии. „Отговорността на строителния отрасъл за човечеството е огромна и животът на сградите е несравним с жизнения цикъл на електронните устройства и превозните средства. Дори последните модели телефони издържат най-много една-две години, най-съвременните в момента автомобили след десет години ще са остарели, докато една сграда се проектира с цел да живее и да осигурява подходяща среда за обитателите си поне 40 години“, посочи Чернев и допълни, че грешките в проектирането на една сграда струват много скъпо както на строителя, така и на обитателите й.

Доц. Добромир Динев, който е част от катедра „Строителна механика“ в УАСГ, посочи, че строителството е консервативна област и в нея рядко се случват феноменални преобразования. Той също изтъкна огромните отговорности в строителния сектор, който освен това е изпълнен с неопределености. „Нямаме точна представа в какви условия ще се експлоатира дадена сграда, липсва ни предвидимостта в самолетостроенето и машиностроенето“, посочи той във връзка с по-бавното дигитализиране на строителството.

През последните десет години обаче нещата се променят и вече се появяват нови методи най-вече в организацията на строителния процес, които ще доведат до по-лесна дигитализация, изтъкнаха участниците в дискусията. „Създават се много модели като например building information modelling, които дават представа за цялата сграда или съоръжение от възникването на идеята за тях в главата на архитекта, докато престанат да съществуват. Създава се дигитален модел и ако той е направен добре, всички други въпроси започват да намират отговора си, тъй като позволява да се правят изпитвания, да се наслагват икономически модели върху съоръжението, да се проучи как се държи то в дадена ситуация. Това е бъдещето и се надявам то да дойде по-бързо, отколкото в предишните 20-30 години“, посочи Брашнаров.

Виртуалната и добавената реалност също навлизат бавно в строителния процес и като цяло в сектора на недвижимите имоти, като някои по-иновативни компании дори дават възможност на клиентите си да направят виртуална разходка в избрания от тях имот, посочи от своя страна Климент Чернев.

Участниците в дискусията са на мнение, че съществува симбиоза между университетите, които трябва да дават фундаменталните знания на студентите, и бизнеса, който следва да ги допълва с практически познания. Те обаче отправиха и известна критика към висшите училища, че продължават да изискват от студентите да наизустяват материала, докато модерната тенденция е младите хора да се учат да се ориентират в морето от информация и да мислят креативно.