Предвиждат строителството на „Набуко” да стартира през 2009 г.

Според разчетите към момента се предвижда проучвателните работи във връзка със строителството на газопровода „Набуко” (в който участва и България в лицето на „Булгаргаз Холдинг“) да приключат през следващата година, след което да започне реалното строителство, стана ясно по време на проведеното днес в София заседание на работната група по търговия и транзит към Секретариата на енергийната харта, в която членуват 51 държави.

За тази година е планирано още окончателно да се оформи списъкът с акционерите и техните дялове и да се подпишат договорите за строителство. Предстои да се направи резервиране на мощности, като се има предвид, че при завършване на първия етап от строителството на газопровода през 2014 г., неговата мощност ще бъде 8 млрд. куб. м природен газ годишно, а при достигане на пълен капацитет – над 30 млрд. куб. м годишно. Трябва също така да започне процесът на договоряне на финансирането с банките.

Що се отнася до договорите за доставките, компанията за строителството на „Набуко” - „Набуко Интернешънъл Пайплайн“, вече е поискала от ЕК да бъде направено изключение от Газовата директива в частта й за равния достъп на трети страни, което се очаква да бъде получено. По-конкретно, акционерите на „Набуко” искат половината от обема на доставките да е запазен за тях (за ползване от техните страни или продажба), който обем те ще разпределят помежду си чрез търг.

Мотивът е, че участниците в проекта би трябвало да могат да възвърнат инвестициите си, които са твърде големи, като се има предвид, че общата стойност на „Набуко” вече надхвърля 7 млрд. евро (при първоначални около 5 млрд. евро). До половината от доставките ще имат свободен достъп трети страни, като 10% от обема ще може да се резервира за краткосрочни контракти.

Представителят на секретариата на Енергийната харта Ралф Дикел посочи, че основните въпроси за решаване, които стоят, за да може да бъде подписан обсъждания от няколко години Протокол за транзита на енергоносители, са: дългосрочното резервиране на капацитет (за което настояват страните участници в големите енергийни инфраструктурни проекти); както и ограничаването на капацитета на преносните системи – по който трябва да бъде постигнато съгласие с Русия.

Третият въпрос, по думите на Дикел, е най-сложен, защото е не само икономически, но и политически и касае постигането на съвместимост между Протокола за транзита и законодателството на ЕС.