С 8.9% намалява търговският дефицит за първите седем месеца

Брутният вътрешен продукт за второто тримесечие на 2002 г. отбеляза ръст от 5.3% на годишна база, който поставя страната ни в групата на петте най-бързо развиващи се икономики в Европа. За първото полугодие реалният ръст е 4.3% и ако икономиката запази възходящия темп на развитие БВП до края на годината ще надхвърли предварително заложения в бюджетната прогноза 4%-ен ръст. Това показват данните от анализа изготвен от Министерството на икономиката.

От страна на използването, налице е сериозен ръст в инвестициите в основен капитал (близо 11% на годишна база). Положителна е и тенденцията, макар и слаба, към подобряване на търговското салдо в резултат на изпреварващ ръст на износа на стоки и услуги (0.8% за второто тримесечие) над вноса (0.7% за второто тримесечие).

В основата на добрия резултат е високият ръст на индустриалния сектор (6.8% на годишна база за второто тримесечие). През второто тримесечие делът на индустрията в брутната добавена стойност (БДС) достига 29.3%. Секторът на услугите също оказва значително положително влияние върху БВП, отбелязвайки ръст от 5.3% на годишна база за второто тримесечие. Делът на сектора в БДС през второто тримесечие на 2002 се покачва до 61.4%. През второто тримесечие аграрният сектор се свива с 0.2% на годишна база.

Добрите данни от промишлеността и туризма, повишаващите се цени на основните цени на световните борси и започналото, макар и слабо, възстановяване на икономиката на Европейския съюз вероятно ще спомогнат ръстът да се запази висок и през втората половина на 2002 г През август общото ценово равнище спадна с 0.7% спрямо предходния месец. Натрупаната от началото на годината инфлация възлиза на 0.6%, а спрямо август 2001 г. цените са се повишили с 4.5%.

Нивото на безработица през месец август* достигна 17.55%, спад (-0.09 пункта) на месечна база и ръст (+0.33 пункта) на годишна. Основните фактори за промяна на равнището на безработица са структурните реформи (водещи до съкращение на персонал) и ръста на сезонната заетост.

Основната причина отчетената през месеца дефлация е продължаващият спад в цените на хранителните продукти (-1.3% спрямо юли 2002 г.) и високият дял на тези разходи в потребителската кошница. През месеца по-съществено намаляха и разходите за транспорт (-1.5%) и за облекло и обувки (-0.6%).

Най-сериозно от началото на годината са спаднали цените на хранителните продукти (-10%) и облеклото и обувките (-2.3%), наблюдава се покачване на разходите за алкохолните продукти и тютюневи изделия (+30%), за здравеопазване (+16.5%) и за жилища (+15.8%, в т.ч. разходи за вода, електроенергия и др.).

Натрупаната до момента инфлация от едва 0.6% показва, че ревизираната прогноза за равнището на инфлацията (7.25% за годината) е вероятно твърде висока и няма да бъде достигната.

След като през първите пет месеца на 2002 г. дефицитът по текущата сметка постоянно се задълбочаваше, през юни и юли тенденцията рязко се обърна. Натрупаният за периода януари-юли дефицит достигна -251.7 млн. щ.д. (1.8% от БВП), отбелязвайки намаление от 46% спрямо същия период на миналата година (-465.0 млн. щ.д., 3.4% от БВП).

Салдото на текущата сметка се подобрява главно благодарение на намаления търговски дефицит (-802.3 млн. щ.д., с 8.9% по-малко от дефицита през 2001 г.). Салдото на услугите за седемте месеца на 2002 г. остава практически непроменено спрямо това през 2001 г., въпреки че приходите от туризъм нарастват с 6.7% на годишна база.

Ниските лихвени проценти на международните пазари доведоха до намалени плащания и значително подобрение на салдото по статия доход: -111.0 млн. щ.д. за януари-юли 2002 г., с 124.8 млн. щ.д. по-малко от януари-юли 2001 г. Нетните постъпления от текущи трансфери леко нарастват спрямо предходния период и възлизат на 310.0 млн. щ.д.