НАП остава само с пет териториални дирекции, съкращават над 600 данъчни

Националната агенция за приходите (НАП) ще съсредоточи само в 5 териториални дирекции от сегашните 29 функциите по контрол и събиране на приходите, съобщиха финансовият министър Симеон Дянков и директорът на НАП Красимир Стефанов на пресконференция, на която бяха представени решенията за структурни реформи в агенцията.

Дирекциите, които ще функционират по всяка вероятност от началото на следващата година, ще бъдат в София, Пловдив, Бургас, Варна и Велико Търново. В останалите териториални дирекции ще се запазят функциите по обслужване на клиенти като приемане на декларации, издаване на удостоверения и др.

Малките териториални дирекции придобиват статут на изнесени работни места, като там няма да има пълна численост от обща администрация.

Към всяка от петте териториални дирекции ще се създаде и дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“. Освен това в София ще има дирекция „Големи данъкоплатци и осигурители“. Според предварителните разчети към големите данъкоплатци, критериите за които все още се уточняват, ще бъдат около 1500 фирми, а към средните – около 5000.

По думите на Дянков общо големите и средните данъкоплатци ще дават 70-90% от всички данъчни приходи.

Реформата предвижда още съкращаване на 638 данъчни служители в цялата страна, което е около 8% от служителите на НАП. 263 от тях са ръководен персонал. До края на ноември ще бъдат проведени конкурси за назначаване на новите шефове на петте регионални дирекции за средни данъкоплатци и за петте териториални дирекции, като съкратените сега шефове от средно ниво ще могат да кандидатстват за тези длъжности.

От съкращаването на щата и преминаването към двустепенна структура вместо досегашната тристепенна се предвижда намаляване на разходите със 7 млн. лв. годишно.

Дянков посочи, че за сметка на спестените работни заплати на съкратените служители ще бъдат увеличени заплатите на оставащите от началото на следващата година средно с около 90 лв., като ангажиментът е 80% от икономиите да се върнат в НАП, за да се увеличат възнагражденията на персонала. В случай че приходите в хазната се увеличат, увеличението на заплатите на данъчните може да надхвърли и 300 лв. месечно. Дянков посочи, че подобни промени в структурата на НАП са предлагани през 2000 и през 2006 г., но не са били приети поради натиск от териториалните звена на агенцията.

Целта на реформата е да се повиши събираемостта на данъците, да се пресекат корупционните практики и зависимостта от местни интереси и да се увеличи прозрачността в цялостната работа на НАП, обобщи финансовият министър. Като рискове при въвеждането на новата реформа той посочи риска от недостатъчна събираемост на приходите до края на тази година, увеличаване на разходите за командировки с около 1 млн. лв. годишно и необходимост от повече сграден фонд за агенцията в големите градове.