Сривът в износа на консерви и вина пропука стъкларския бранш

Единственият чужд инвеститор в отрасъла консолидира българските си заводи

В последния месец в стъкларският бранш настъпи раздвижване покрай действията на двама чуждестранни инвеститори. Турската компания "Шишеджам" обяви намеренията си да строи на зелено завод за плоско стъкло в Русе с ориентировъчна стойност 100 млн. лева. Въпреки че правителството създаде група за институционална подкрепа на проекта, турските инвеститори все още се колебаят между България и Румъния. В подсектора на плоското стъкло сега има два български производителя, но и двата в кома. "Диамант" е в процедура по несъстоятелност. От началото на годината "Кристал - Перник" също е обявен в несъстоятелност.
В края на 2002 г. и гръцкият производител на стъкларски изделия "Юла глас" реши да консолидира двата си български завода, които са и най-големите сред работещите в стъкларския бизнес в страната. Компанията държи чрез кипърските си фирми "Гласинвест лимитид" и "Барек овърсийз" 99.88% от "Стинд" и 97.29% от "Дружба". Планът за вливане на софийския "Стинд" в пловдивския "Дружба" беше одобрен от Държавната комисия по ценни книжа. След вливането новата компания ще държи около 70% от пазара на стъклен амбалаж в България според изпълнителния директор на софийското дружество Димитър Коев. За вливането вече е получено разрешение от Комисията за защита на конкуренцията.
Останалата част от сектор на стъклен амбалаж, единственият работещ в стъкларския бранш, се поделя основно между плевенското дружество "Рубин", собственост на българската "Делтаком холдинг груп", и "Серес глас" в Нови пазар. Домакинска стъклария се произвежда в белославското дружество "Белопал", приватизирано по линия на масовата приватизация, в сливенския завод "Кварц", собственост на РМД, както и в "Китка" - Нови пазар. Последните две дружества са в процедура по несъстоятелност. Домакинско стъкло и амбалаж се произвеждат и в "Интериор" - Елена, но фирмата има символично присъствие на пазара.

Ако класираме отраслите, в които приватизацията е довела до производствен и технологичен ръст, стъкларският бизнес със сигурност няма да е сред успешните примери. Макар отдавна да е изцяло в частни ръце, отрасълът е привлякъл скромна сума чужди инвестиции, а примерите за негативно развитие са повече от положителните. С добри резултати могат да се похвалят софийският „Стинд”, пловдивският „Дружба”, плевенският „Рубин” и (донякъде) „Серес глас” в Нови пазар (един от цеховете на „Китка” АД - Нови пазар, която е в производство по несъстоятелност), но състоянието на „Белопал” - Белослав, „Интериор” - Елена, „Кварц” - Сливен, „Диамант” - Разград, и „Кристал” - Перник, е, меко казано, потискащо. От началото на тази година пернишкият завод е обявен в несъстоятелност, в процедура по несъстоятелност са и разградският „Диамант”, както и Китка” - Нови пазар. На практика повечето заводи от бранша не работят или произвеждат символично вече от няколко години. Заетите в бранша също намаляват - при 5169 души през 2000 г. година по-късно те са 4459. Това обаче не е свързано с въвеждане на нови технологии, а е резултат от срива в повечето от водещите някога стъкларски предприятия. Произведената продукция в стъкларската промишленост е намаляла с 53.8% през 2000 г. в сравнение с 1997 г., е посочено в изследване на българската преработвателна индустрия, изготвено от Министерството на икономиката. Според същото изследване експортът е намалял с 56.4%. Общо в отрасъла са регистрирани 221 дружества, но много малка част от тях формират икономическия му облик. Сривът в производството през последните години е резултат главно от високите цени на природния газ, свиването на пазарите покрай кризата във винарската и консервната промишленост и на липсата на свеж капитал, с който да бъдат обновени технологиите.

Инвестициите

Някога пловдивският завод „Дружба” беше продаден за рекордните 20 млн. долара. Сега обаче тази сума плюс по-малко от петте милиона долара за „Стинд” изчерпват съдържанието на графата „чужди инвестиции” за целия бранш. В процеса на приватизация повечето от останалите компании станаха собственост или на РМД, или бяха раздържавени по линия на масовата приватизация („Белопал” - Белослав, „Кварц” - Сливен, „Интериор” - Елена, „Диамант” - Разград, и други). Обяснението за това е просто - чуждият бизнес не се интересува от остарелите технологии в България, повечето въвеждани в експлоатация през шейсетте години на миналия век. Така логично единствено най-модерните заводи получиха задгранична подкрепа в лицето на чуждестранни инвеститори, а онези, които имаха най-голяма нужда от сериозни капитали, останаха в ръцете на местния бизнес, който не разполага със солиден финансов ресурс. Скорошно доказателство за това е намерението на турската „Шишеджам” да строи завод „на зелено” за производство на плоско стъкло. Турските производители направиха този избор, след като посетиха българските заводи с аналогична дейност („Диамант” и „Кристал”) в търсене на подходяща технологична база за производството си, но в крайна сметка не пожелаха да инвестират в нито един от тях.
Инвестициите в стъкларския бранш като цяло намаляват, сочат статистическите данни. През 2001 г. (за когато са известни последните обобщени данни) в отрасъла са инвестирани едва 35.5 млн. лв. срещу 56.8 млн. лв. за 2000 г.

Пазарите

Някога българската стъкларска промишленост разчиташе главно на огромния износ на консерви и вина по линия на бившия СИВ, но разпадането на този пазар сложи отпечатък и върху нейното производство. „Пазарът е изключително свит - от над 2 млрд. изделия годишно някога сега се реализират не повече от 500 млн.”, коментира ситуацията изпълнителният директор на „Стинд” Димитър Коев. Ръководеното от него дружество е едно от малкото, които нямат сериозни проблеми с реализацията на продукцията си, тъй като след приватизацията голяма част от производството на „Стинд” и „Дружба” е пряко свързано с продуктите на „Кока-Кола”. Причината е, че един от акционерите на собственика - „Юла глас”, е гръцката „Хеленик ботълинг къмпани”, която притежава правата за бутилиране на продуктите на „Кока-Кола” за България.
Производственият директор на белославската фирма „Белопал” Петър Димитров също твърди, че развитието на консервната и винарската промишленост определя състоянието и на стъкларския бранш. „Отрасълът е в застой”, коментира той. Така само спрямо 1997 г. производството на стъкло и стъклени изделия е намаляло наполовина Според експерти от Министерството на икономиката причините за това се крият в непрекъснато повишаващите се цени на природния газ, намаляването на митата на конкурентната вносна продукция, която е по-евтина и с по-добри качества, и загубата на традиционни в миналото пазари за винарската и консервната ни промишленост.
„Ако се намерят пазари, можем да работим, но сега сме притиснати от по-евтиния внос”, коментира директор на една от фирмите в бранша с най-старо оборудване.
Турция е най-сериозният конкурент на българските стъклопроизводители. От общия внос на стъкло и стъклени изделия в размер на 33.8 млн. долара (2001 г.) 6.3 млн. долара са с произход от южната ни съседка. В списъка на вносителите следват Германия (5.4 млн. долара), Чехия (4.8 млн. долара) и други. И тук проблемът опира до инвестициите. Още през седемдесетте години Турция изгради четири завода за производство на плоско стъкло по новата тогава „флоат” технология. Днес мощностите ? само за производство на плоско стъкло са с капацитет от над 1000 т на денонощие. По мнение на специалисти за изграждането на нова пещ с производителност 150-200 тона стъкломаса в денонощие са необходими не по-малко от 80 млн. долара, а българските заводи (с изключение на тези, които са чужда собственост), не могат да си позволят подобен разход.

Високата цена на природния газ

е другият основен проблем на стъклопроизводителите. Цената на горивото съставлява около 35% от себестойността на готовото стъкло, а заедно с електроенергията двата компонента правят до 50%. „Монополистът държи много високи цени, което затруднява нашето производство”, казва търговският директор на плевенското дружество „Рубин” Антон Антонов. Заради невъзможност да си плащат горивото през 1999 г. „Булгаргаз” спря захранването на популярното в миналото дружество „Китка” и фирмата изпадна в несъстоятелност (към днешна дата от това дружество са възникнали четири други - „Серес глас”, „Теба глас”, „Китка стил” и „Китка порцелан” - с различни собственици, наели или закупили някои от цеховете на предишната „Китка”). Любопитен детайл е, че три от десетте най-големи длъжника на „Булгаргаз” към края на 2002 г. са фирми от стъкларския бранш - „Диамант” - с 11.5 млн. лв., „Белопал” - с 8.7 млн. лв., и „Китка” - с 8.3 млн. лв. Повечето от производителите считат, че определените от правителството цени на природния газ нямат нищо общо с пазара и затова именно държавата е виновник за лошото им финансово състояние и трябва да им помогне. Идеята за държавна подкрепа звучи в устата на някои производители като искане за опрощаване на стари задължения, независимо че фирмите вече са в частни ръце. По-добри икономически резултати би имала идеята за диференциране на цените на горивото, но досега тя е без резултат.