Турция отчете най-високата инфлация от 24 години и не войната е виновна за това

Потребителските цени в Турция нараснаха през август с най-бързия темп от 24 години насам. Стоките и услугите са поскъпнали средно с 80,21% в сравнение със същия месец на миналата година, създавайки риск от трайно покачване на очакванията за цените през следващите години, съобщи статистическата служба в понеделник. Икономистите, анкетирани от агенция Ройтерс, очакваха дори инфлация от 81,2%. Само за периода юли-август издръжката на живота се е увеличила с 1,46%. Според прогнозата на централната банка пикът на инфлацията вероятно ще бъде достигнат едва през есента, като нивото на инфлацията ще се доближи до 90%. Според проучванията много турци не вярват на официалните статистически данни: те смятат, че цените нарастват дори повече, отколкото се съобщава официално.

Транспортните разходи, които включват бензина, са се увеличили със 117% през миналия месец на годишна база. Хранителните продукти и безалкохолните напитки са се увеличили с повече от 90%. Потребителите трябваше да бръкнат по-дълбоко в джоба си и за мебели и домакински уреди, които струваха средно с 92% повече, отколкото през август 2021 г.

Сега в някои от частите на турската икономика с размер от 820 млрд. долара натискът рязко намалява, като производствените разходи и инфлацията при цените през август достигат най-ниските си нива от над година.

На месечна база инфлацията през миналия месец достига 1,5%, което представлява най-слабото ѝ ускоряване от септември 2021 г. 

Годишната инфлация обаче вече е над 16 пъти официалната цел на централната банка. 

„Основните тенденции показват една нарастваща инерция при инфлацията, тъй като водещите индикатори се покачиха през юли с най-високия си годишен темп при наличните данни. Поглеждайки напред, очакваме инфлацията да се ускори още през септември, преди да започне да се охлажда и да завърши годината на ниво, което е над прогнозата на централната банка“, коментира Селва Бахар Базики, икономист от Bloomberg Economics.

Инфлацията в Турция до голяма степен остана стабилна на едноцифрено ниво от 2004 г. до 2016 г. Но политиките, които приоритизират икономическия растеж и евтиното кредитиране за сметка на лирата и ценовата стабилност, в крайна сметка предизвикаха цикли на ускоряваща се инфлация, които достигнаха своя пик през тази година.

Турция се сблъсква с рискове от допълнително ускоряване на инфлацията. Източник: Bloomberg

По-дългосрочните щети от кризата вероятно са свързани с начина, по който тя изкривява ценовите очаквания. Проучване на централната банка от август установи, че респондентите очакват инфлацията да надвишава 24% до две години напред.

Правителството повиши прогнозата си за ръста на цените до 65% през 2022 г. - от 9,8% преди това - и сега очаква забавяне само до около 25% през следващата година.

Прогнозата не показва охлаждане под 10% поне до 2025 г.

Турските власти остават невъзмутими, определяйки покачването на цените „преходно“, като обвиняват руската инвазия в Украйна за глобалния ценови скок при храните и другите стоки.

Но все пак голяма част от щетите са нанесени от самите тях.

Турция е известна с най-големите отрицателни лихвени проценти в света, коригирани спрямо инфлацията. Стойността на лирата се е понижила с около 27% спрямо долара през тази година, като това е валутата, която се представя най-слабо от всички развиващи се пазари.

Дори да се изключат волатилните артикули като храна и енергия, турската инфлация се ускорява, като основният индекс достига близо 62% през юли - рекордно високо ниво от старта на отчитане на данните през 2004  г. Прогнозите говорят за допълнително покачване на инфлационните нива.

Икономически перспективи

Друго предизвикателство е заплахата от предстоящо забавяне на икономиката.

Въпреки че големи банки като Goldman Sachs Group Inc. и Morgan Stanley преразгледаха в посока нагоре перспективите си за 2022 г. за Турция на фона на по-бързия от очакваното икономически растеж на страната през второто тримесечие, рискът от рецесия в Европа е сред факторите, които могат да забавят и дори да спрат разширяването на икономиката през останалата част от годината.

Притеснена от „известна загуба на инерция“, централната банка на страната вече намали основната си лихва миналия месец със 100 базисни пункта до 13%. Доверието в икономиката също се понижава през по-голямата част от годината.

Потребителските цени могат отново да бъдат поставени под натиск, ако властите одобрят нови стимули преди изборите след по-малко от година.

Засега президентът Реджеп Тайип Ердоган моли за „малко търпение и повече подкрепа“, като каза миналата седмица, че инфлацията ще започне да се охлажда в началото на следващата година.