Инфлационният натиск в Европа през октомври остава силен, но под първите оценки

Годишната инфлация в еврозоната е била на равнище от 10,6% през октомври спрямо отчетените 9,9% през септември, показаха окончателните данни на европейската статистическа служба Евростат в четвъртък. Движенията дават известна доза облекчение за банкерите в Европейската централна банка (ЕЦБ), но в същото време подчертават тенденцията на все още устойчиво силния инфлационен натиск на Стария континет.

Първоначално обявените данни преди две седмици бяха за ниво от 10,7%.

Инфлацията в Европейския съюз (ЕС) е била по-висока на ниво от 11,5% през октомври, след като месец по-рано тя бе в размер на 10,9 на сто.

Годишната инфлация в еврозоната достигна 10,6% през октомври. Източник: Европейска статистическа служба Евростат

Без изненада, най-голям принос за движенията е имало поскъпването на енергията (+4,44 процентни пункта), следвано от храните, алкохола и тютюневите изделия (+2,74 процентни пункта), услугите (+1,82 процентни пункта) и неенергийните индустриалните стоки (+1,62 процентни пункта).

Покачването на цените е усетено най-силно от жителите на Естония, Литва и Унгария, където инфлацията е в размер на съответно 22,5%, 22,1% и 21,9%. С висок инфлационен натиск спрямо целите на централните банки, но нисък на фона на двуцифрените равнища в други страни са се отчели Франция (7,1%), Испания (7,3%) и Малта (7,4%), които са на опашката в класацията.

Що се отнася до България, страната ни е сред страните с двуцифрена инфлация, като се нарежда в топ 10 в списъка под числото осем. През октомври годишната инфлация у нас е била в размер на 14,8%, според данните на Евростат. Преди нас са Чехия и Полша с резултати съответно 14,8% и 15,5%.

Данните, които за успокоение на ЕЦБ не показаха допълнително изненадващ ръст на потребителските цени, може да мотивират банкерите да забавят паричното затягане до 50 базисни пункта (б.п.) през декември.

Предварителните дискусии между банкерите предполагат липса на инерция за трето поредно увеличение от 75 б.п., казват източници на Bloomberg, пожелали анонимност, тъй като разговорите между членовете на Управителния съвет на банката са поверителни.

Освен ако няма изненадващ скок на инфлацията, разговорите може да са в полза на по-малко агресивна стъпка, допълват източниците.

Сред посочените причини за по-бавния темп са нарастващите рецесионни рискове, шансът ценовият натиск да намалее и възможността още едно увеличение на депозитната лихва да я доближи до нивото от 2%, което вече не стимулира икономическия растеж. Необходимостта да се договори намаляване на баланса също бе посочена като причина.