Европейската централна банка (ЕЦБ) може да забави темпа на покачване на лихвите до 50 базисни пункта (б.п.) увеличение следващия месец, според лица, запознати с темата, пише Bloomberg.
Предварителните дискусии предполагат липса на инерция за трето поредно увеличение от 75 б.п., казват източниците на медията, пожелали анонимност, тъй като разговорите между членовете на Управителния съвет на банката са поверителни.
Освен ако няма изненадващ скок на инфлацията разговорите може да са в полза на по-малко агресивна стъпка, допълват източниците.
Сред посочените причини за по-бавния темп са нарастващите рецесионни рискове, шансът ценовият натиск да намалее и възможността още едно увеличение на депозитната лихва да я доближи до нивото от 2%, което вече не стимулира икономическия растеж. Необходимостта да се договори намаляване на баланса също бе посочена като причина.
Говорител на ЕЦБ отказа да направи коментар за медията.
Следващото заседание на ЕЦБ е на 14-15 декември, като ще е последно за тази година. На фона на очакванията за увеличение от половин процентен пункт централните банкери не направиха много, за да разсеят тези прогнози.
„Сдържаността на Управителния съвет за още едно увеличение от 75 б.п. отразява промяната в балансирането на рисковете. Икономиката се охлажда бързо и основната инфлация вероятно ще достигне своя връх около края на годината. Смятаме, че е вероятно увеличение от 50 б.п. през декември“, каза Джейми Ръш, главен икономист за Европа в Bloomberg Economics.
По-рано през седмицата членът на ЕЦБ и ръководител на Австрийската централна банка Роберт Холцман преудпреди, че ЕЦБ трябва да внимава с лихвените повишения, които може "да доведат не просто до стагнация, а до рецесия".
"Да сме разумни не означава да изключим възможността да се придвижим от премахване на стимулите към ограничаване на търсенето“, каза Панета по време на своя реч във Флоренция. „Но при липсата на ясни вторични ефекти, ще са ни необходими убедителни доказателства, че е вероятно сегашните шокове да продължат да имат по-неблагоприятен ефект върху предлагането, отколкото върху търсенето“, допълни банкерът.
Той оприличи процеса на „балансиращ акт“, в който решенията трябва да продължат да се взимат на база „изчерпателен анализ на данните“.


България в огнената карта на Европа: 2026 г. показва колко далеч вече стига рискът от пожарите
ЕС губи близо една четвърт от пречистената вода заради течове
НАП и КЗП отчетоха близо 38 хиляди проверки за спазването на закона за еврото
Българската индустрия се разминава с европейския ръст: производството спада с 2,6% за година
ИПИ: Малко специалисти по здравни грижи работят в някои общини във Варненско
САЩ плащат най-високата доходност по 30-годишен дълг от четвърт век
Големите корпорации купиха политическо влияние. Сега идва сметката
Уорш има по-сериозни проблеми от трудното начало във Фед
Все повече страни забраняват социалните мрежи за деца - но има ли ефект?
SpaceX премина първата забрана за продажба на акции с рали от $500 млрд.
Mercedes-Maybach S680, направен за ЛеБрон Джеймс, се продава
Изпреварил времето си: Пророческото семейно комби на Ford
Защо шофьори на BMW не дават мигач
Роботите на Hyundai правят чудеса при паркиране
Защо производителите крият дръжките на задните врати
Ограничения по магистрала „Тракия“ заради ремонт
В София пускат в експлоатация нов метроучастък
Днес значително по-хладно, вятърът се усилва
Защо следващата глобална икономическа криза може да бъде в Китай?
Турция изстрелва свой космически апарат до Луната в началото на 2027 г.