Инфлацията в Турция се забави с най-бързия си темп от над четвърт век

Инфлацията в Турция се е забавила с най-бързия си темп от над четвърт век – забавяне, което може да е изложено на риск заради планираните публични разходи преди изборите в страната, съобщава Bloomberg.

Потребителските цени са се увеличили с годишен темп от 64,3% през декември спрямо 84,4% предишния месец, показват данни, публикувани от държавната статистическа агенция TurkStat във вторник. Медианната прогноза на икономисти, анкетирани от Bloomberg, беше за ниво от 66,7%.

Голяма част от забавянето отразява основен ефект от бързото увеличение на цените през последния месец на 2021 г., когато лирата изгуби почти една пета от стойността си в рамките на няколко дни, с което вносът стана по-скъп. Слабият кредитен растеж и сравнително стабилната валута оттогава насам накараха централните банкери да очакват инфлация от 22,3% до края на тази година.

Подобрението обаче вероятно ще изгуби инерция, тъй като правителството се готви да увеличи разходите преди изборите за президент през юни.

На месечна база инфлацията се е ускорила с 1,18% през декември. Основната инфлация, която изключва волатилни елементи като храни и енергия, се е ускорила с 51,93%.

Много икономисти очакват инфлацията да достигне 44% в края на годината, което е над три пъти спрямо средното за 15 страни, следени от Bloomberg в Европа, Близкия изток и Африка.

„Експанзионистичните държавни разходи и кредитната политика преди изборите в средата на 2023 г. ще стимулират търсенето и ще поддържат инфлацията висока“, коментира икономистът на Bloomberg Селва Бахар Базики. „Наскоро обявената схема за финансиране, подкрепена от Министерството на финансите, вероятно ще добави 13,4 млрд. долара към текущите корпоративни заеми в лири, като ги увеличи с повече от 7%. Затова нашата прогноза за инфлацията в края на 2023 г. е около 30%, шест пъти над официалния целеви процент на централната банка“.

Президентът Реджеп Тайип Ердоган миналия месец обеща ранно пенсиониране на милиони работници в предизборен ангажимент, който вероятно ще струва на държавната хазна около 13 млрд. долара годишно.

Освен това правителство обяви 55% увеличение на официалната минимална заплата и се готви да инжектира 3,3 млрд. долара в държавните банки, за да ускори евтиното кредитиране и да помогне на бизнеса да се справи с растящите разходи.