Регионалните дисбаланси движат българската икономика на две скорости в последните 20 г.

През последните 20 години се наблюдава сериозно икономическо раздалечаване между София и околността и останалата част на България, което превръща българската икономика в икономика на две скорости. Това сочи доклад на Съвета за икономически анализи към Министерския съвет.

За последните две десетилетие българската икономика се движи на две скорости – София с 6% ръст на БВП годишно, докато останалата част от страната е с ръст 3% на БВП годишно, посочи Пламен Ненов, главен секретар на и автор на първата публикация на Съвета, цитиран от БТА.

Според доклада в България се наблюдават трайни регионални разлики в местната икономическата активност, измерена чрез отношението между заетостта и населението в трудоспособна възраст, като съществен дял от регионалните икономики на страната e със сериозно потисната икономическа активност.

Анализът отчита още, че след кризата от 2009 година заетостта извън София и околността се намира в траен застой, като отношението заетост-население извън София се възстановява само частично, а основен фактор за "възстановяването" е демографският (миграция).

По отношение на икономическата политика на страната анализът показва, че трансферите от ЕС са насочени основно към София или по-малки общини с ниска безработица, отколкото към местни пазари на труда с потисната икономическа активност. Освен това фискалните трансфери от централния бюджет реагират слабо на задълбочаващите се регионални икономически неравенства, като се наблюдава относително ниско ниво на споделяне на рисковете между регионите, констатира докладът.

Силно разнородният регионален профил на българската икономика прави наложително регионализирането на икономическата политика в България чрез прилагането на специфични и таргетирани регионални икономически политики, съветват анализаторите.

„България има нужда от всеобхватна икономическа политика, която да си поставя чисто икономическа цел и да не се прави като борба със социалните неравенства в страната. Това може да стане с регионални политики, насочени към развитие на човешкия капитал, към услуги за малките и средни фирми, развитие на имотния пазар или пазара на индустриални площи. Помощ за местната икономика може да се оказва и с намаляване на административната тежест и строеж на инфраструктура“, каза Пламен Ненов.

София е основен бенефициент на парите от еврофондовете, посочи Ненов. В трансферите от централния бюджет се наблюдава ускоряване към по-малките градове, но то не е съществено и не преодолява раздалечаващите се икономически фундаменти. Причината е, че в малките общини населението намалява по-бързо, каза Пламен Ненов.

В новия програмен период на ЕС вниманието е насочено извън София и по това имаме съгласие с Европейската комисия, каза служебният вицепремиер Атанас Пеканов при представянето на доклада. „Парите от европрограмите ще дойдат, след като се направят нужните реформи и се приемат промените в нужните закони“, допълни вицепремиерът.