Конфликтът в Газа е подарък за Путин

Мафията пита cui bono (кой има полза?), когато се е опитва да разбере кой стои зад даден удар. Няма доказателства, че руският президент Владимир Путин има нещо общо с ужасяващото клане на 1200 израелски граждани от „Хамас“ миналата есен, но Русия е водещ бенефициент. За да стигнем до това заключение, трябва само да попитаме cui malo (кой губи?). В геополитически план това безспорно е Джо Байдън, пише редакторът за САЩ на Financial Times Едуърд Лус.

Съдбата реши зверството на „Хамас“ да се случи на 7 октомври, когато е рожденият ден на Путин. Геополитическата нестабилност оттогава е подарък за Москва. Сега на Путин му е по-лесно да представи „либералния международен ред“ на Байдън като кух. Байдън даде да се разбере, че ще застане зад Израел, ако Международният наказателен съд повдигне обвинения срещу израелския премиер Бенямин Нетаняху и неговите колеги. В контраст, президентът на САЩ подкрепя обвинението на съда срещу Путин за предполагаемите му военни престъпления в Украйна.

Иронията е, че до 7 октомври Путин и Нетаняху се уважаваха взаимно. Всеки виждаше в другия силов лидер, който ще направи всичко необходимо, за да задържи властта. Те споделяха презрение към американските либерали и добрите демократи като цяло. Тези негативни настроения се запазват. След нахлуването си в Украйна през 2022 г. обаче, и особено след 7 октомври, Русия се отдръпна от Израел и се сближи с Иран, главния враг на Израел.

Иран изпрати на Русия огромни доставки от дронове, които тя да използва срещу Украйна. Русия от своя страна се отказа от всякакви претенции за балансиране между Иран и Израел, което деликатно се опитваше да прави в продължение на много години. Москва прие делегация от високопоставени представители на „Хамас“ три седмици след атаката срещу Израел. Путин пък залита към явен антисемитизъм. Доскоро той беше един от малкото лидери в руската история, които избягваха да прибягват до това. Сега той редовно се позовава на факта, че лидерът на Украйна Володимир Зеленски е евреин. Странно, но той прави това в паралел с твърдението, че Зеленски управлява нацистка държава.

Всичко, което е лошо за Байдън, е добро за Путин. Тъй като той е единственият защитник на „базирания на правила международен ред“ в кампанията за президентските избори в САЩ през ноември, победата му би била лоша новина за Москва. Както Джейк Съливан, съветник по националната сигурност на Байдън, заяви пред FT наскоро, втори мандат на Байдън ще подготви Украйна за контранастъпление през 2025 г. срещу окупираната от Русия територия.

Победа на Доналд Тръмп би означавала принудителна капитулация на Украйна пред руските условия на масата за преговори. Колкото повече хаос има в Газа от сега до ноември, толкова по-трудно ще бъде за Байдън да победи Тръмп. Това прави навлизането на израелската армия в Рафа толкова опасно за Байдън.

Путин е по-скоро пасивен бенефициент от последиците от операциите на Израел в Газа. Но интересите му по този въпрос се припокриват с тези на Нетаняху. Израелският лидер току-що реално саботира шансовете за прекратяване на огъня с „Хамас“, като каза, че така или иначе ще нахлуе в Рафа.

Лидерът на Израел има огромен конфликт на интереси. Когато войната свърши, ще има парламентарни избори в Израел. Проучванията сочат, че партията на Нетаняху „Ликуд“ няма да победи, което означава, че той може да отиде директно в затвора във връзка със забавените процеси за корупция срещу него. Той има всички стимули да продължи войната. Това прави Нетаняху толкова голяма заплаха за перспективите за преизбиране на Байдън, колкото и Путин.

Все още е възможно екипът на Байдън, воден от Антъни Блинкен, неговия държавен секретар, и Бил Бърнс, директорът на ЦРУ, да намери начин да накара Израел и „Хамас“ да се съгласят на прекратяване на огъня и освобождаване на част от заложниците. Това може да промени климата в Израел. Нетаняху знае, че би било много по-трудно да възобнови военните операции, след като този триетапен процес започне. Както Съливан каза неотдавна, дипломацията се състои в това да получаваш хиляда „не“-та, докато достигнеш до едно „да“. Стигането до това „да“ е основен приоритет на Белия дом.

Неуспехът да се осигури примирие може да означава още хиляди цивилни жертви в Газа, вероятен глад, тъй като хуманитарната помощ е ограничена, и повече протести в американските университети. Той също би довел до задълбочаване на разделенията в Демократическата партия. Наскоро Байдън спря пратка с оръжие за Израел поради хуманитарни съображения. Той ще бъде принуден да стане още по-твърд, ако войната в Газа ескалира отново.

През цялото време Байдън трябва да има едно нещо наум - това, което е добро за Нетаняху, е добро за Путин и следователно за Тръмп, завършва Лус.