ОББ: От страна на търсенето, икономическият ръст се движи от потреблението и инвестициите

България отчита много добър реален растеж от 2,3% на фона на техническа рецесия в Германия и нисък растеж в други страни от ЕС. Този извод в анализа си за динамиката на макроикономическите индикатори за първото тримесечие на годината направи главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев, като се позова на изгладените предварителни данни на Националния статистически институт.

От страна на търсенето, ръстът се движи от потреблението (2,1%) и инвестициите (1,8%) на фона на симетричен ръст и спад от 2,3% съответно при износа и вноса, става ясно още.

Калчев отчете, че средногодишната инфлация през тримесечието е двуцифрена (14,1% хармонизирана) и потисна потреблението, което въпреки солидните (номинални) увеличения на заплатите (16,2%) и потребителското кредитиране (13%) расте умерено в сравнение с предходните тримесечия.

„Това, че инвестициите също растат, макар и относително бавно, за второ поредно тримесечие след седем тримесечия на спад, подсказва, че икономиката все пак се настройва към нестабилната (вътрешна и външна) политическа ситуация“, отбеляза Калчев.

Що се отнася до производството, според него реалният годишен ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) през първото тримесечие на тази година се движеше от интензивна динамика при ръст на строителството (7%) и стабилно нарастване при услугите (3,2%). Селското стопанство увеличи продукцията си умерено с 1,1%, докато индустрията регистрира резултат, сравним с този от първото тримесечие на миналата година (0,1%), пресметна главният икономист на ОББ.

Източник: UBB, КВС прогноза: основни икономически показатели, юли 2023 г.

Той потвърди, че двуцифрените реални ръстове на индустрията, които започнаха от четвъртото тримесечие на 2021 г. и продължиха през първите три тримесечия на 2022 г., движени от производството на електрическа енергия и военната промишленост, обаче останаха в миналото. Цените на електроенергията се нормализираха, което забави и ръста в нейното производство. От друга страна, забавянето на икономиките на ключови европейски партньори (в т.ч.  Германия) също започна да влияе на сектора“, поясни Калчев.

Той отчете, че инфлацията отново намаля през май – от 10,3% към април (хармонизирана) на 8,6% (спрямо май 2022 г.), като навлезе на едноцифрена територия. Базисната инфлация (без храни и горива) също продължи да спада – от 12,1% на 10,7% през май, но по-бавно от общата инфлация. Т.нар. потребителска инфлация (по националната методология) съответно се забави, като регистрираше малко по-високи стойности от хармонизираната, но и тя бе по-ниска от базисната.

„Причина за тази ситуация е по-бързото спадане при цените на енергията и храните в сравнение с тези на останалите потребителски стоки и услуги. Във фазата на покачване именно енергията и храните движеха инфлацията, чиито цени нарастваха много по-бързо и значително. Впоследствие, инфлацията се разпространи към останалите стоки и услуги, като се оформиха и инфлационни очаквания. Те сега забавят спада на базисната инфлация, която допълнително се подхранва от ръста на потребителското и ипотечното кредитиране и процикличния държавен бюджет, в който с големи усилия се удържат дефицити от 3% от БВП", коментира Калчев. „Допълнително, безработицата намаля до 3,9%, поради което средната работна заплата расте (с над 16%), което също влияе към забавяне спада на инфлацията“, посочи той.