Летните месеци връщат потребителското доверие на българите

По-слабият инфлационен натиск леко подобрява икономическите и финансови нагласи на българите в средата на лятото и успокоява потребителите, показват данните на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес.

Потребителското доверие в България отбелязва повишение и в края на юли, продължавайки тренда от началото на годината, когато показателят тръгна нагоре след влошените оценки в края на миналата година. 

Общият показател на доверие на потребителите през юли се увеличава с 3,2 пункта спрямо априлското си равнище (от -28,7% на -25,5%), което се дължи изцяло на повишеното доверие сред градското население.

Общата оценка на потребителите за развитието на икономическата ситуация в страната през последните дванадесет месеца бележи леко подобрение, в резултат на което балансовият показател се покачва с 3,9 пункта (от -63,4 на -59,5 пункта.)

Очакванията на живеещите в градовете остават благоприятни за разлика от населението в селата, което е малко по-песимистично настроено в сравнение с предходното наблюдение.  Източник: НСИ

Потребителите продължават да смятат, че през последните дванадесет месеца има покачване на потребителските цени, но с по-слаб темп в сравнение с оценките, регистрирани през април. Същевременно и инфлационните им очаквания за следващите дванадесет месеца са по-слабо изразени.

Оценките на потребителите за финансовото състояние на техните домакинства през последните дванадесет месеца, както и очакванията им за следващите дванадесет месеца, са по-позитивни спрямо три месеца по-рано.

По отношение на безработицата в страната през следващите дванадесет месеца прогнозите се изместват към по-умерените мнения.

Настоящата икономическа ситуация в страната продължава да се оценява от по-голяма част от потребителите като неблагоприятна за спестяване, а и очакванията им относно възможността да спестяват през следващите дванадесет месеца се влошават.

Последната анкета отчита лек спад на общата оценка на настоящата ситуация да се правят разходи за покупка на предмети за дълготрайна употреба, като и намеренията на потребителите да извършват такива разходи през следващите дванадесет месеца са по-резервирани.