В СТО нарастващото незачитане на правилата за търговия показва фрагментирането на света

Нищо не илюстрира кризата в Световната търговска организация (СТО) по-добре от трупащите се нерешени спорове и растящия списък с т. нар. „търговски притеснения“ на страните членки, пише Ройтерс.

От края на 2019 г., след като САЩ блокираха назначаването на нови съдии в Апелативния орган на СТО заради оплаквания, че съдиите превишават правомощията си, 29 дела остават неразрешени, нанасяйки силен удар на системата за разрешаване на спорове.

Сред залежаващите дела има свързани с Китай, Доминиканската република, Индия, Индонезия, Мароко, Пакистан, Южна Корея и САЩ.

„Без повече измами, без повече преструвки, че обжалвате“, каза бившият заместник-генерален директор Алън Уолф на конференция на СТО миналия месец и призова страните да се въздържат от нови обжалвания до 2024 г., когато страните членки на организацията обещават да разрешат проблема.

СТО предупреди за „поликризи“, свързани с пандемията, войната в Украйна и инфлацията, които подкопават вярата в глобализацията. Резултатът е нарастващо незачитане на правилата на световната търговия сред страните членки на СТО.

Миналия месец организацията предупреди, че ако бъде оставен без отговор, ръстът на едностранните мерки ще фрагментира световната икономика, отнемайки 5% от глобалните приходи.

Ограниченията за вноса се смекчават от 2018 г., когато тогавашният американски президент Доналд Тръмп наложи мита върху стоки от Китай и други страни, но ограниченията за износа неутрализират напълно смекчаването на правилата за внос.

Тези ограничения бяха средно 21 на година между 2016 и 2019 г., но миналата година нараснаха до 139.

Това увеличи броя на изразените „притеснения“ в СТО. Те бяха свързани с ограничения на износа като за индийския ориз и субсидиите за чисти технологии като американския Закон за намаляване на инфлацията с отклоняване на производството в Северна Америка или субсидиите за електрически коли в Китай, които ЕС разследва.

Изискванията за местно съдържание в САЩ също се очаква да нараснат съгласно Buy American Act, а ЕС, който все още настоява, че се придържа към правилата на СТО, има субсидии и цели да подкрепи предлагането у дома на критични полезни изкопаеми и зелени производства.

Кийт Рокуел, старши съдружник в Hinrich Foundation, казва, че СТО се е насочила към пропастта на незачитането.

„Хората по никакъв начин не се чувстват ограничени от задълженията си към СТО, когато става дума за политики, а това не беше така преди десет години“, отбелязва той и допълва, че за Вашингтон, който беше движещата сила зад създаването на основана на правила система за търговия, СТО сега „не е на екрана на радара“.

Страните се възползват от изключения от правилата на СТО като съображенията за националната сигурност, използвани от САЩ, за да ограничат вноса на метали, и от някои страни от Персийския залив, за да ограничат търговията с Катар.

Пекин ограничи износа на критични полезни изкопаеми, а Вашингтон се опитва да предотврати достъпа на Китай до американски технологии, като националната сигурност надделява над световните правила за търговия.

Организацията със 164 страни е съгласна, че СТО, с нейните 620 служители в сграда в стил ар деко на бреговете на Женевското езеро, се нуждае от реформиране, въпреки че за промяна е нужен пълен консенсус.

За някои страни централно място в реформата заема възстановяването на Апелативния орган, нещо, което САЩ няма да приемат. Вашингтон счита, че реформата трябва да бъде насочена към справянето с по думите му дискриминационни дейности на държавни предприятия, особено китайски, които изопачават конкуренцията.

Реформите може също да са свързани с проблеми, които не са били на дневен ред при създаването на СТО, като климатичните промени, потоците от данни и изкуствения интелект.

Очаква се реформата да бъде ключова тема на 13-та конференция на министрите на СТО през февруари.

Базиран в Женева делегат казва, че администрацията на Байдън изглежда не вярва, че допълнително либерализиране на търговията е в интерес на САЩ, вярване, което може да бъде затвърдено през 2024 г., когато в страната ще се проведат президентски избори.

„А ако те не вярват, че това е в техен интерес, това донякъде притъпява ролята на СТО. Същите фактори, които затрудниха 12-та министерска конференция, ще затруднят и 13-та, а именно възраженията на Индия и безразличието на САЩ“, допълва делегатът.

СТО твърди, че светът се нуждае от нов стремеж към интеграция, или реглобализация, за да се справи с предизвикателствата – от климатичните промени до намаляването на бедността, като в същото време отбелязва, че 75% от търговията със стоки все още се основава на мита, които страните членки на СТО си налагат взаимно.

„Ако премахнем това, ще настъпи хаос и ще се установи система, основана на сила, а не на правила“, казва генералният директор на СТО Нгози Оконджо –Ивеала.