Не е тайна, че администрацията на американския президент Джо Байдън се опитва да лансира нов глобален търговски дневен ред. Белият дом претърпя неуспех в тези усилия наскоро, когато преговорите за стоманата и алуминия между САЩ и Европейския съюз (ЕС) бяха отложени за края на годината. Но той има още един шанс да изпълни обещанието си за „постколониална“ търговска система на встъпителната среща между дванадесет страни от Северна и Южна Америка, която се провежда във Вашингтон тази седмица, пише глобалната бизнес колумнистка на Financial Times Рана Форухар.
Американското партньорство за икономически просперитет (APEP), което освен САЩ включва Барбадос, Канада, Чили, Колумбия, Коста Рика, Доминиканската република, Еквадор, Мексико, Панама, Перу и Уругвай, беше създадено, за да постави човешките права и климатичните промени в основата на икономическата политика. Една от многото теми за обсъждане ще бъде процесът за уреждане на спорове между инвеститор и държава (ISDS) и заплахата от него за тези цели.
Има много направления, по които настоящата глобална търговска система е проектирана да облагодетелства големите мултинационални компании пред държавите. Но ISDS е едно от най-фрапиращите. Той е много често срещана част от споразуменията за свободна търговия и двустранните инвестиционни договори, като по същество позволява на чуждестранни компании, инвестиращи в определени държави, да съдят правителствата за всичко, което им пречи да печелят - включително разпоредби за климата, мерки за финансова стабилност, политика за обществено здраве и редица други области, които обикновено са от компетентността на държавата.
Идеята възниква в началото на 90-те години, епохата на безспирна глобализация, като начин за привличане на чуждестранни инвестиции в развиващите се страни, като се защитават инвеститорите от богатите страни от слабите правни и управленски системи в тези държави. Към 2022 г. са започнати 1257 дела по ISDS, според Unctad, като 18 процента от тях са срещу страните от APEP. В тези държави има 73 висящи спора с обща сума на исковете от 46,9 млрд. долара.
Но асиметрията на системата винаги е била ярка. Само чуждестранните инвеститори имат права и само чуждестранните инвеститори могат да предявяват искове. А исковете могат да включват не само действителни загуби, но и бъдещи.
Както се посочва в новo изследване на учени от Джорджтаунския и Колумбийския (в Ню Йорк) университети, както и търговски експерти от American Economic Liberties Project, „корпорациите рядко се позовават на ISDS, за да се защитят срещу явно експроприиране или груб отказ от правосъдие“. Вместо това те са били „успешни в експлоатирането на неясно формулираните разпоредби в рамките на търговските и инвестиционни споразумения, налагани от ISDS“, за „иницииране или заплашване с искове срещу демократични мерки, предприети в обществен интерес, които според тях са навредили на техните бизнес интереси“.
Мултинационални летищни оператори са използвали ISDS, за да оспорят пандемичните локдауни в Чили; канадска компания твърди, че правата за добив трябва да имат предимство пред мерките за опазване на околната среда в Колумбия. Huawei започна дело срещу Швеция заради мерки, ограничаващи участието ѝ в 5G мрежите поради опасения за сигурността. В Америка петролопроводът Keystone е класически пример. Собственикът му TransCanada съди САЩ по време на президентството на Обама, защото не им беше дадено разрешение за строеж, след което го оттегли при Тръмп (който даде такова), и после отново предприе съдебни действия при Байдън.
Така че ISDS е проблем и за богатите страни, но техните компании обикновено печелят. За по-бедните държави той може да бъде опустошителен. Действия, които се считат от обществен интерес (като повишаване на здравните или трудовите стандарти), могат да доведат до искове за милиарди долари, които те не могат да си позволят да платят.
Голямото безпокойство сега е, че такива споразумения могат да бъдат използвани за предотвратяване на прехода към чиста енергия. Компаниите и инвеститорите, работещи с изкопаеми горива, са завели многобройни дела по ISDS, възлизащи на милиарди. Учените са изчислили, че глобалните усилия заради изменението на климата могат да доведат до искове за 340 млрд. долара (само искът на Keystone е за 15 млрд. долара).
Като се има предвид всичко това, не е чудно, че много страни, включително САЩ, Канада, Мексико, някои държави членки на ЕС, Южна Африка, Индия, Индонезия и Еквадор ограничават или прекратяват бъдещи ISDS споразумения и дори се опитват да се оттеглят от съществуващи такива. Търговското споразумение USMCA (между САЩ, Мексико и Канада – бел. прев.) например, което замени NAFTA, съдържа разпоредба, която изисква компаниите да изчерпят всички вътрешни средства за защита, преди да прибягнат до ISDS.
Но ако президентът Байдън използва срещата на APEP като начин за международно прекратяване на системата ISDS, това би било голямо потвърждение на постколониалната търговска парадигма, която търговският представител на САЩ Катрин Тай лансира: това би поставило приобщаващия и справедлив растеж, а не просто растежа на БВП, в основата на реформираната търговска система.
Някои учени и регулатори се застъпиха за подобно групово излизане от ISDS като начин за облекчаване на страха, че инвеститорите ще погледнат на напускането на отделни държави като на знак за слабост. Според Нобеловия лауреат по икономика Джоузеф Стиглиц има малко доказателства, че страните, подписали договорите за ISDS, са привлекли повече или по-качествени преки чуждестранни инвестиции от тези, които не са подписали такива: „Тези договори просто не постигнаха очакваното.“
Споменатото изследване излага редица начини, по които страните, включително държавите от APEP, биха могли законно да напуснат дори съществуващи споразумения. Това несъмнено би породило опасенията на инвеститорите относно върховенството на закона и приемствеността на споразуменията, което би могло да има въздействие върху пазара. Но самите сделки имаха твърде много отрицателни ефекти в реалния свят. Време е за по-справедлива система.


Съдът остави без разглеждане искането за спиране на строежа на калолечебницата в Морската градина
Моряк, спасен от GAZ HUSKY, благодари на България: Можеше да ни се случи най-лошото
Община Варна дава 50 000 евро за сериала "Летище"
Румъния и Турция активизираха съветите си за сигурност заради ескалацията в Черно море
Самолет излетя и от Варна: Засилена въздушна активност на 5 държави от НАТО в Черно море
ЕС затяга правилата за петролните резерви заради риска от недостиг на горива
Стратегията на Фед за "непорочна дезинфлация" ще се провали
Тайванскaта борса се срина с 18% в най-лошата седмица от 1991 г. насам
"Чип-доларите" променят американското господство
Акциите са напът към най-лошата си серия от 2023 г. насам
Японските автомобилни производители се обединяват
Kia готви миниван с водородно задвижване и електрически SUV
Защо туниг специалисти поставят в колите капсули с чесън
Ето защо Toyota е синоним на голям пробег и малко проблеми
Регистрационен номер беше продаден за над 1,1 млн евро
61 сигнала заради силен вятър са подадени в Столична община
Европейските регулации и тежки мита заплашват с блокиране изпълнението на ключови енергийни и транспортни коридори
Шестима убити при взрив на газ в жилищен блок в Тбилиси
Борисов: Новата сглобка е ПБ-ПП-ДБ (ВИДЕО)
Жена загина при катастрофа с автобус, превозващ 30 деца в Чехия