Свободната търговия не ни направи свободни

Преди няколко седмици прекарах известно време в репортажи от Северна Каролина, червен (републикански) щат, за който е известно, че от време на време става син (демократически – бел. прев.) Проведох завладяващ разговор с ръководител от промишлеността, който ми каза: „Понякога гласуваме за републиканците, понякога за демократите, но винаги за търговията", пише бизнес колумнистката и асоциирана редакторка на Financial Times Рана Форухар.

Той имаше предвид по-специално присъединяването на Китай към Световната търговска организация (СТО) през 2001 г., което унищожи някои области на американската индустрия. Въпреки че този джентълмен е гласувал с отвращение за Доналд Тръмп на последните избори, той също така е подкрепи търговските политики на президента Джо Байдън, които не бяха само за мита, но и за по-високи трудови и екологични стандарти във всякакви нови търговски сделки.

Фактът, че и републиканците, и демократите преосмислят търговската политика, говори нещо важно за нашата геополитика. Беше сложен край на идеята, че търговията е преди всичко път към глобален мир и единство, а не необходим начин за балансиране както на вътрешните, така и на глобалните проблеми.

Навлизаме в нова ера, в която концепции като „края на историята“ на Франсис Фукуяма или теорията за „златните арки“ на Томас Фридмън вече не са актуални.

Всичко това беше изразено доста красноречиво в реч наскоро в института Брукингс във Вашингтон от вицепремиера на Канада Кристия Фрийленд.

Фрийленд призова за край на оптимистичните допускания, че свободната търговия непременно ще направи страните свободни, както и за по-трезв подход към световния капитализъм и дипломация след войната на Русия в Украйна и подкрепата на Китай за Русия.

Както тя правилно каза: „Работниците в нашите демокрации отдавна са разбрали, че глобалната търговия без правила, основани на ценности, които да я управляват, направи нашите народи по-бедни, а нашите страни - по-уязвими. Те отдавна знаят, че това обогати плутократите, но не и хората".

Нашата система на неолиберална глобализация създаде повече богатство в световен мащаб през последния половин век от всякога. Но също така имаше огромен ръст на неравенството в много страни. И има изследвания, които показват, че субектите, които са се облагодетелствали най-много от последните няколко десетилетия на глобализация, са били мултинационалните компании и китайската държава - или по-специално хората, които ги управляват, пише Форухар.

На автократите също им беше добре, често използвайки търговията като оръжие в геополитически конфликти. „В ретроспекция“, казва Фрийленд, „е ясно, че назначаването на Герхард Шрьодер в борда на Роснефт беше толкова важен елемент от военното планиране на Путин, колкото и всяко военно учение“.

По същия начин Китай ограничи норвежкия износ на риба, когато активистката за правата на човека Лю Сяобо получи Нобелова награда. Канадският експорт на свинско месо и рапица пък беше забранен, когато Канада спази договора за екстрадиция със САЩ и задържа финансовия директор на Huawei.

Всички тези неща, като трупането на маски от Пекин след Covid, са разбираеми от китайска гледна точка. И западът със сигурност е виновен за собствения си исторически меркантилизъм и транзакционализъм. Винаги съм смятала, че подкрепата на Америка за влизането на Китай в СТО е свързана повече с корпоративното лобиране в САЩ, отколкото с истинската вяра във възможността за политическа промяна.

Въпросът тук е, че настоящата система на икономическа глобализация няма да премахне магически политическите различия. Насочваме се към нова, пост-неолиберална парадигма, в която ценностите, а не просто „ниските ежедневни цени“, както гласи лозунгът на Walmart в търговията на дребно, стават по-важно съображение при решенията за икономическата политика.

Промяната ще дойде с предизвикателства. Наскоро ме попитаха по телевизията как ще се справят хората, живеещи с 25 000 долара на година в САЩ, в нова ера на инфлация, която ще бъде подхранвана отчасти от края на сделката „евтин капитал срещу евтин труд“ между Китай и Запада. В краткосрочен план няма да им е добре, посочва Форухар.

И все пак, ако попитате тези хора дали предпочитат да имат повече евтини стоки от Amazon или работа, която да покрие разходите им за образование, здравеопазване и подслон (всички от които се покачват с пъти повече от основната инфлация от известно време), те биха избрали второто.

Създаването на тези работни места е възможността на новата ера. В речта си Фрийлънд изложи възможностите за френдшоринг (съсредоточаване на веригите за доставки в приятелски страни – бел. прев.) Но това не трябва да е затворен клуб, а по-скоро отворен за произволен брой държави, които ще играят по правилата.

Освен това трябва да бъде зелен: преходът към чисти технологии е класическият пример за „продуктивен балон“, в който обществената подкрепа за трансформираща технология, която след това се приватизира от компании от всякакъв размер (не само от големите утвърдени монополи), създава устойчив, споделени растеж.

САЩ, Канада и Мексико имат реална възможност тук. Има много канадски и американски стартъпи, които притежават важна интелектуална собственост в сектора на зелените батерии, например. Ако те могат да работят заедно и да се възползват от производствения капацитет и търсенето както в САЩ, така и в Мексико, можем да станем свидетели на ползи както за икономиката, така и за планетата.

Френдшорингът ще има своите предизвикателства. Но се съмнявам, че те ще бъдат по-трудни или по-рисковани от разчитането на автократи за енергия и на един геополитически спорен остров, Тайван, за повечето полупроводници в света. Нека новата ера започне.