IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Глобализацията е лоша система, но по-добра не е измислена

В следващите десетилетия периодът от 1989 г. до 2022 г. може да се разглежда като златна ера на мир и просперитет

20:36 | 05.09.22 г. 3
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

Глобализацията не се отнася само до търговията и технологиите. Тя касае и политиката. Политическата промяна, преди всичко рухването на комунизма, създаде условията за епохата на хиперглобализация. Сега политическата промяна, най-вече нарастващият национализъм, заплашва гъстата мрежа от икономически връзки, изградена през последните три десетилетия, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Ракмън.

Враговете на глобализацията могат да бъдат открити из целия политически спектър, от националистическата десница до антикапиталистическата левица, и от екологичното движение до разузнавателните служби.

Вярно е, че деглобализацията все още не се е отразила реално на търговските данни. Както моят колега Алън Бийти отбеляза наскоро, „повечето стандартни мерки за глобализация – трансгранично движение на стоки, услуги, капитал, данни и хора – са в доста добра кондиция.“

Едно възможно заключение, което може да се направи, е, че глобалните икономически връзки и веригите на доставки сега са твърде сложни, за да бъдат разплетени. Въпреки че може би има воля за деглобализация, няма как тя да се случи.

Внезапното отстъпление към автаркия (пълно икономическо самозадоволяване – бел. прев.) от водещите световни търговски държави със сигурност би причинило хаос и трудности. Но въпреки всички евентуални катаклизми, международните икономически връзки могат внезапно да се разпаднат. През последните две години пандемията и войната в Украйна показаха колко уязвима е международната търговия към неочаквани шокове. Covid-19 спря глобалните пътувания и прекъсна веригите за доставки. Войната в Украйна доведе до скъсване на икономическите връзки на Запада с Русия. А обединените политически и социални сили, които сега настояват срещу глобализацията, правят възможно да има нови сътресения.

Преди десетилетие протекционизмът все още беше мръсна дума в американската политика. Но администрацията на Тръмп започна търговска война с Китай, а тази на Байдън запази митата в сила. Двупартиен консенсус в САЩ сега настоява за политики за намаляване на икономическата зависимост от Китай и за репатриране на ключови индустрии, по-специално полупроводниците. Индия последва тенденцията за отделяне, забранявайки китайски технологични компании, като TikTok, в отговор на нарастващото напрежение с Пекин.

Самите китайци са активни участници в този процес на отделяне. Може да се каже, че те направиха първия значим ход, със стремежа си да насърчат местното производство на ключови технологии. Политиката на Пекин „Произведено в Китай 2025“ беше обявена през 2015 г., преди избирането на Доналд Тръмп.

Когато икономическата логика беше по-мощна от геополитическото съперничество, доминиращият въпрос беше: къде е най-евтино или най-ефективно да се купува или произвежда? Това доведе до изграждането на сложни трансгранични вериги за доставки. Но в свят, в който международното съперничество нараства, се задават други въпроси. Къде е най-безопасно да се произвежда или купува? И трябва ли изобщо да търгуваме с държави, които смятаме за заплаха?

Инвазията в Украйна не само направи така, че да изглежда неблагоразумно да се разчита на политически съперници за ключови икономически компоненти, но също така позволи на западната върхушка в областта на националната сигурност да вземе морален превес над привържениците на свободната търговия. Йенс Столтенберг, генералният секретар на НАТО, казва, че „свободата е по-важна от свободната търговия“. Няма много влиятелни гласове, които да излагат контрааргументи.

Политическите и стратегически основания за прекъсване на търговските връзки все повече се допълват от такива за околната среда и социалната устойчивост. След пандемията правителствата не са склонни да се върнат към свят, в който производството на ваксини, да речем, или дори на гумени ръкавици, е съсредоточено само в една или две страни. Настояването за местни производствени мощности, което някога изглеждаше неефективно, сега изглежда разумно. Както казва един топ индустриалец: Преминаваме от производство „точно навреме“ към такова „за всеки случай“.

Потенциалната уязвимост, която занимава отговарящите за национална сигурност навсякъде, са полупроводниците, които са от решаващо значение за всичко - от мобилни телефони до ракети. Според президента на САЩ Джо Байдън, около 90 процента от най-модерните полупроводници в света се произвеждат в Тайван от един единствен производител, TSMC. Един високопоставен американски представител казва, че китайска инвазия или блокада на Тайван ще създаде „полупроводникова ядрена зима“. Поправянето на тази ситуация може да отнеме много години. Но стремежът да се направи точно това сега е в ход с приемането на Закона за чиповете в Америка.

САЩ отдавна имат правила, които могат да ограничат входящите инвестиции от съображения за национална сигурност. Законът за чиповете създава нови правила, които ще ограничат външните инвестиции, обезсърчавайки американските фирми да произвеждат полупроводници в Китай.

Ястребите на националната сигурност вярват, че чрез глобализацията западните демокрации наивно са спонсорирали възхода на враждебни съперници като Русия или Китай. Левите пък свързват „неолибералната“ ера на глобализация с разширяващо се неравенство и екологична деградация. И в двата вида критики има елементи на истина. Но натискът за прекъсване на търговските и инвестиционните връзки не е просто продукт на нарастващия национализъм и икономическия стрес – той допринася от своя страна и за двата процеса.

Въпреки цялото недоволство, създадено от хиперглобализацията, подозирам, че в следващите десетилетия периодът от 1989 г. до 2022 г. ще започне да се разглежда като златна ера на мир и просперитет. Светът скоро може да открие, че глобализацията е лоша система, но че по-добра не е измислена.

Последна актуализация: 13:26 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Политика виж още

Коментари

3
rate up comment 0 rate down comment 2
Shadow1
преди 2 месеца
Стига глупости, глобализацията не е следствие на дума казана от американец или българин както се твърди в долния коментар, също както и формата на управление на държавите не е. Можеше да си стоим абсолютна монархия и да ни управлява цар или хан но тогава щяхме да сме 200 години назад с каруците и т.н. Глобализацията е естествен процес идващ от желанието на човечеството да се развива. Може да се спре, ефекта ще е като да върнем царете и императорите във всички държави.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 6 rate down comment 1
scott
преди 2 месеца
либерали, обичащи поданиците си. ВОЕННИТЕ видяха в глобализационът ЛОСТ ЗА ПОБЕДА В СТУДЕНАТА ВОЙНА. Съга, днес, същите военни виждат в глобализационът сре3дство за СНАБДЯВАНЕ НА ВРАГЪТ С ПРОДУКТИ И ТЕХНОЛОГИИ! Когато ВОЙНАТА ТИ Е ТОПЛА - край със сътрудничеството. Веригите за доставки даун, трансферът на енерджи и пари даун, СТРЕЛБИ И СМЪР ДО ПЪЛНА ПОБЕДА. Не вервам това да е случайно. Планирано е. И да, глобализацията вече нема да я видим. Ше се *** в нещо друго. КАКВАТО Я ПОЗНАВАХМЕ УМРЕ!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 4 rate down comment 2
scott
преди 2 месеца
НЕВЕРНА СТАТИЯ! ГЛОБАЛИЗАЦИОНЪТ Е МУЕРТЕ!Самата глобализация представлява следното просто нещо: американец, първи управител на япония след Втората казал: защо секи от съюзниците да произвежда сичко? Отваряме пазарите на съюзниците като сваляме митата и правим свободно движение на сотки. Така, навсекъде в съюза ше пробият само КАЧЕСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ. Произвеждаш локално, продаваш глобано, щото нема бариери. Ама ако не е добро - нема да ПРОДАВАШ въобще! И това БЕШЕ направено не щото са хуманисти,
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още