Глобализацията не е мъртва, просто вече не е американска

Първо беше финансовата криза. След това Brexit и изборът на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп. Последва търговска война и пандемия. Войната в Украйна е само последното събитие, което предизвика вълна от твърдения, че глобализацията е мъртва, пише за Bloomberg Уан Хуейяо, основател и президент на Китайския център за глобализация, и вицепрезидент на Китайската асоциация за международно икономическо сътрудничество.

Откакто започна руската инвазия, всички - от вестникарски колумнисти до светила от Уолстрийт, като председателя на BlackRock Лорънс Финк и съоснователя на Oaktree Capital Group Хауърд Маркс - решиха, че ерата на разширяване на глобалната търговия и финансови връзки е приключила. Но подобни твърдения не съответстват на емпиричната реалност, която много от нас виждат, особено в Азия.

Напротив, изглежда, че нашият свят става все по-свързан. Миналата година глобалната търговия достигна рекордните 28,5 трилиона долара, което е с 25% повече на годишна база и с 13% по-високо в сравнение с 2019 г., преди пандемията да удари. Въпреки всички приказки за икономическо отделяне, търговията между САЩ и Китай нарасна с повече от 20% миналата година - до 687 милиарда долара. Въпреки войната в Украйна глобалната търговия се очаква да се повиши и през 2022 г., макар и с по-бавни темпове.

Трансграничните инвестиции миналата година също надминаха нивата преди пандемията, като нараснаха до 1,65 трилиона долара. Китай, по-специално, е по-интегриран в световната икономика от всякога. През 2021 г. притокът му на преки чуждестранни инвестиции нарасна с една трета до рекордно ниво от 334 милиарда долара. През първото тримесечие на тази година ПЧИ скочиха с повече от 25% на годишна база.

Пътуванията се възстановяват по-бавно и международната търговия като дял от световния БВП е намаляла от своя пик през 2008 г. В същото време обаче глобализацията се развива и нараства в други, нефизически измерения.

Месечният глобален трафик на данни се покачи по време на пандемията и се прогнозира да достигне 780 екзабайта до 2026 г., повече от три пъти над нивото от 2020 г. Половин милион нови хора се свързват с интернет всеки ден.

Ние сме по-потопени от всякога в глобална сфера от образи и идеи. Милиарди гледат развитието на това, което New Yorker нарече „първата TikTok война“, чрез сателитни изображения и предавания на живо от цивилни и войници. Украинският президент Володимир Зеленски впрегна технологиите на дигиталната глобализация, завладявайки света със селфи видеоклипове и обръщайки се към множество национални парламенти чрез приложението за видео разговори Zoom - нещо, което би било трудно да си представим преди пандемията.

Защо тогава толкова много спецове все още смятат, че глобализацията умира? Отчасти изглежда, че те са фокусирани върху определен набор от американоцентрични неолиберални идеи за глобализацията, които преобладаваха след Студената война.

Едно централно убеждение е това, което колумнистът на New York Times Дейвид Брукс нарича „глобализация на конвергенцията“ – идеята, че тъй като страните стават по-глобализирани и развити, те ще станат „по-подобни на Запада“.