Глобализацията не е мъртва, просто вече не е американска

В действителност, както съобщават учените Хедър Бери, Мауро Гилен и Арун Хенди в проучване, цитирано от Брукс, „През последния половин век националните държави в глобалната система не са се сближили съществено по редица измерители.” Глобализацията не доведе до американизация. Напротив, тя става все по-малко американска и все повече, ами, глобална.

Докато САЩ бяха начело на световната търговия преди 2000 г., днес две трети от страните търгуват повече с Китай. Откакто Тръмп обърна гръб на Транстихоокеанското партньорство за свободна търговия и на Световната търговска организация, центърът на международната либерализация на търговията се измести към Азия.

В областта на глобалните финанси доларът все още властва, но неговият дял в световните валутни резерви спадна от 70% през 2000 г. до 59% през 2020 г. Санкциите ускоряват усилията на Русия и други държави за намиране на алтернативи на щатския долар и междубанковата платежна система SWIFT.

В културната сфера американската поп култура е изправена пред нарастваща конкуренция от алтернативи като Боливуд, Kейпоп и турски сапунени опери. Миналата година най-продаваната музикална група (BTS) и най-популярното шоу в Netflix (Squid Game) бяха южнокорейски, докато най-тегленото приложение в света (TikTok) и най-големият моден търговец на дребно (Shein) бяха китайски. По този начин, макар че глобалните потоци продължават да растат, те са относително по-малко опосредствани от Вашингтон, Wall Street и Холивуд.

Второто неолиберално допускане за глобализацията, разбито от войната в Украйна, е вярата, че пазарната либерализацията ще породи благоприятен кръг от мир, просперитет и откритост, преплитащ икономическите интереси на държавите, докато конфликтът между тях стане немислим.

Тази идея не е напълно погрешна. Но тя не успява да признае, че свързаността е нож с две остриета и че хората се интересуват от неща, различни от парите.

Както пише Марк Леонард в „Ерата на не-мира“, става все по-ясно, че връзките, които свързват света – търговията, миграцията, глобалните финанси и интернет – също могат да бъдат използвани като оръжие и да се превърнат в източник на конфликт.

По света правителствата обръщат повече внимание на това как глобализацията може да застраши националната сигурност, интересите на гражданите и околната среда. За да смекчат тези рискове и да направят глобализацията по-привлекателна, мнозина се отклоняват от политиките на свободния пазар в стил Вашингтон към по-практически подход на „управлявана глобализация“.

Европейският съюз е пионер в това отношение, приемайки нови правила за трансграничните потоци, като Общия регламент за защита на данните (GDPR) и предстоящия граничен въглеродeн данък. Китайският модел на „двойнa циркулация“ може да се разглежда като форма на управлявана глобализация, кaто се стреми да използва нейните предимства, същевременно намалявайки излагането на външна несигурност. Дори САЩ настояват за по-активни мерки за управление на транснационалните потоци, като например минимален глобален данък върху мултинационалните компании.

Това предвещава по-премерен подход към глобализацията, който отчита дългосрочната устойчивост и политическите реалности, а не мащабно връщане към автаркия (пълно икономическо самозадоволяване – бел. прев.) Навлязохме във фаза на глобална интеграция, движена от нови сили, която ще бъде по-разнообразна и по-контролирана от предишната. И това не трябва да е нещо лошо.