"Суверенитетът" на веригите за доставки ще изтрие ползите от глобализацията

До не толкова отдавна модната концепция в светa на отбраната и националната сигурност беше „гъвкавост“. Държавите искаха да имат такива сили, готови да се адаптират към безброй заплахи в даден момент. Модите се менят. Погледнете днешните официални стратегии и ще видите, че акцентът е върху нещо, наречено „устойчивост“. Икономическият срив, причинен от коронавируса, насочи вниманието към неочаквани шокове и националните уязвимости, породени от сложните глобални вериги за доставки, пише Филип Стивънс за Financial Times.

Геополитиката и глобализацията се движеха по успоредни коловози. Обещанията след падането на Берлинската стена, че историята е изпратена в миналото, може да са били преувеличени, но поражението на комунизма със сигурност направи света безопасен за либералната демокрация. Производствените линии just-in-time, които преминаваха държавните граници, също обещаваха несравнима рецепта за просперитет.

Сега комфортното съжителство между политическия дневен ред и интересите на бизнеса е заменено от чести сблъсъци. Разгърнатият от пандемията ваксинационен национализъм подчерта продължаващото с десетилетия отстъпление от старите споделени допускания за ползите от трансграничните вериги за доставки.

Бордовете и министерствата теглят в противоположни посоки. Както чух наскоро на виртуална среща, организирана от консултантската компания Brennan & Partners, компаниите искат ефективност и икономии от мащаба, докато сега политиците отдават приоритет на местния контрол и достъп до критични доставки. Официалната модна фраза е икономически и технологичен „суверенитет“.

Финансовият срив през 2008 г. нанесе първия голям удар по старите допускания. Икономическата взаимозависимост вече не изглеждаше толкова чиста полза след разпадането на международната банкова система. Популистките политици - Доналд Тръмп в САЩ, брекзитърите във Великобритания и партии от крайните десница и левица в цяла Европа - видяха своя шанс и развяха знамето. Последваха ги изоставените гласоподаватели, които се чувстваха измамени от глобализацията.  

След финансовата криза дойде засилването на стратегическата конкуренция между САЩ и Китай. Недъзите на капитализма бяха стимул за глобалните амбиции на Китай на Си Дзинпин и от своя страна подхранваха страховете на САЩ, че Пекин напредва в дигиталните технологии на бъдещето. Икономическата взаимозависимост, която някога бе възприемана като източник на геополитическа стабилност, сега се разглежда като ахилесова пета. Републиканците и демократите във Вашингтон се обединиха около каузата на икономическото „отделяне“.