"Суверенитетът" на веригите за доставки ще изтрие ползите от глобализацията

Стремежът към национална „устойчивост” може твърде лесно да премине в протекционизъм

10:56 | 25.03.21 г.

<p>
Фабриката за соларни панели на Irex Energy във Виетнам. <em>Снимка: Bloomberg</em></p>

Фабриката за соларни панели на Irex Energy във Виетнам. Снимка: Bloomberg

В една различна среда Covid-19 можеше да тласне света в обратната посока. В края на краищата няма локални решения срещу вирус, който се показа имунизиран за държавните граници, и няма много предизвикателства там, където националните и глобалните интереси толкова очевидно съвпадат. Държавите, които първи ваксинират няма да избегнат последствията. Не е добре да се отварят отново летищата, ако няма къде да се лети безопасно.

Вместо това пандемията предизвика спонтанно търсене на национални решения - конкуренция първо за осигуряване на медицинското оборудване за лечение на пострадалите от пандемията, а в последно време и за заграбване на най-големия дял от наличните ваксини.

Не бива да сме изненадани. Вирусите може да са глобални, но политиката е локална и нарастващият популизъм остави правителствата в отбранителна поза. Фрагментацията на международния ред след Студената война и завръщането на съперничеството между великите сили пресуши доверието между съюзниците.

Опасността е, че Covid ускорява по-широкото насърчаване на самодостатъчността пред сътрудничеството, че поуката, извлечена от правителствата е подобна на тази в цифровите технологии, както и в биологичните науки и индустриите отвъд тях.

Има много какво да се каже за насърчаването на нови източници на доставки в избрани стратегически отрасли. Също така може да е разумно държавите да изграждат запаси и производствени съоръжения за справяне със специфични уязвимости. Но широкият призив за „суверенитет“ вече води света към протекционизъм. Има тънка граница между автономия и автаркия (пълно икономическо самозадоволяване – бел. прев.)

Има го и въпроса кой плаща. Едно е да решим, че Западът не трябва да става зависим от оборудването на, да речем, китайската технологична компания Huawei, и че на Китай не може да бъде позволено да доминира в производството на фармацевтични продукти. Но е друго някой да уреди сметката, убеждавайки други фирми да запълнят оставените празнини.

Ако политиците са сериозни по отношение на „устойчивостта”, те не могат да аутсорсват. Докато размишляват върху баланса между неприемлив и неизбежен риск, те трябва да имат предвид две неща. Преминаването от just-in-time и дълги вериги за доставки към големи запаси е скъпо. И предвид обхвата на потенциалните сътресения, пред които са изправени държавите, то също така няма да бъде просто.