Глобализацията не трябва да означава дерегулация

Ако Джо Байдън спечели президентските избори в САЩ през ноември, ще бъде изкушаващо да погледнем на мандата на Доналд Тръмп в Белия дом като на временно отклонение от американската ангажираност към света и готовността на страната да поддържа либерален икономически ред, основан на правила. Джо Байдън не само въплъщава по-стара, по-сътрудничеща позиция на САЩ. Той дори постави климатичните промени - основна грижа за либералите, подкрепящи многостранния подход - в центъра на своята кампания, пише Мартин Сандбю за Financial Times.

Както търговската война на Тръмп, така и непосредственият му икономически импулс след пандемията, бяха свързани с репатриране на американски производства. След Тръмп битката ще се измести от мястото на производството към осъществяването му. Добре дошли в новата търговска политика: насърчаване на търговията, но с цел разширяване регулаторния обхват на трите блока, които определят правилата - САЩ, ЕС и Китай.

Признаци за тази смяна вече има в изобилие. Актуализацията на Споразумението за свободна търговия в Северна Америка (NAFTA) обвърза преференциалния достъп на Мексико до веригата за доставки с плащането на по-високи заплати в автомобилната му индустрия. Търговската сделка на ЕС с блока MERCOSUR (в който повечето южноамерикански страни са пълни или асоциирани членове - бел. прев.) ще наложи изисквания, вариращи от стандарти за хуманно отношение към животните до спазване на Парижкото споразумение за климатичните промени. Камбоджа бе лишена от безмитен достъп до пазарите на ЕС заради нарушения на правата на човека. Инициатива на Китай „Един пояс, един път” цели да обвърже държавите с неговите търговски и финансови мрежи.

Както показват горните примери, когато големите търговски блокове защитават своите стандарти, по-малките икономики биват притискани. Развиващите се страни нямат друг избор освен да се съгласят с изискванията на най-големите световни пазари. Дори големи икономики могат да бъдат хванати в менгеме, както показва илюзорната надежда на Великобритания да има тесни търговски отношения и с ЕС, и със САЩ, като същевременно остане напълно свободна да определя каквито стандарти си иска.

Новото е, че страните са все повече принудени да привеждат в съответствие цели сектори с някой от големите блокове. В миналото, когато търговията беше предимно с основни суровини и завършени промишлени стоки, износителите можеха да нагаждат производството си към всеки чужд пазар. Но поради много причини правилата все повече обхващат целия процес на производство. Вземете нарастващата търговия с услуги, която сега се въплъщава дори от физически стоки, като например богати на софтуер автомобили. Това повишава залозите за трите големи блока да бъдат сигурни, че се следват техните правила. Исканията към държавите да направят своя избор няма да отминат с Тръмп.