Как да се уреди световната търговия?

Изглежда има нарастващ международен консенсус за „рестартиране“ на Световната търговска организация (СТО) - и то с основателна причина. Международната система за търговия деградира до такава на неравни мита, правила, които се прилагат за някои държави, но не и за други, и множество от така наречените споразумения за свободна търговия, които в много случаи узаконяват протекционизма и подкопават основния принцип на СТО за статута на най-облагодетелствана нация. В същото време системата за уреждане на спорове на СТО дава превес на съдебните процеси пред преговорите и се опита да създаде право, често отделено от текста на правилата, одобрени от страните членки на СТО, пише за Wall Street Journal търговският представител на САЩ Робърт Лайтхайзър.

Полезно е да разкажем как стигнахме до този момент. След Втората световна война бе установен нов глобален търговски режим чрез Общото споразумение за митата и търговията (GATT). Системата се основаваше на принципа за недискриминация, което доведе до правилата за статута на най-облагодетелствана нация, изискващи членките на GАТТ да се отнасят една към друга еднакво. Членовете също се ангажираха с бъдещи преговори относно нови правила за либерализиране на търговията и насърчаване на пазарната реформа.

Не всички държави се либерализираха с еднаква скорост. САЩ, Западна Европа и Япония водеха, намалявайки средните мита до под 5% до началото на 90-те години. Развиващите се страни поддържаха много по-високи тарифи и също така имаха право на „специално и различно“ третиране, което ги освобождаваше изцяло от определени търговски задължения. Очакванията бяха тези икономики да се съгласят да намалят митата и да се придържат изцяло към правилата в процеса си на развитие. От подписването на GАТТ през 1947 г. до приключването на Уругвайския кръг през 1993 г. имаше осем успешни кръга на многостранни търговски преговори.

Този модел приключи след създаването на СТО през 1995 г. Една от причините е, че държавите все повече се обръщаха към съда, а не към преговорите за решаване на търговските си спорове.

Съгласно двустепенната система за разрешаване на спорове на СТО експертният панел прави първата оценка дали дадена страна нарушава правилата на организацията. След това губещата държава може да отнесе делото до Апелативния орган, който трябваше да има ограничена роля бързо да коригира правните грешки, но с течение на времето започна да разглежда себе си като нещо друго - висш съд, оправомощен да създаде ново законодателство за свободна търговия.   

Недемократичните, прекомерни амбиции на Апелативния орган навредиха както на световната система за търговия, така и на САЩ, срещу които бяха заведени една четвърт от всички дела в СТО. Макар Америка често да печелеше тези дела на ниво експертен комитет, Апелативният орган неизменно отменяше тези решения, тълкувайки правилата на СТО по начини, които намаляват правата на страните и създават нови задължения, които отсъстват в текстовете. С течение на времето нашите основни търговски конкуренти, като Китай, откриха, че могат да използват Апелативния орган и като меч и като щит, успешно заобикаляйки законите за търговска защита на САЩ, които не позволяват нашият пазар да бъде наводнен от дъмпингови или субсидирани продукти, и умело използвайки системата, за да избегнат отчетност за своето непазарно поведение.

Ако страните могат да отстояват своите интереси чрез съдебни процеси, а не чрез преговори, стимулите за водене на преговори значително намаляват. Следователно не е изненадващо, че след създаването на СТО нямаше успешни кръгове от многостранни митнически преговори. Продължаващите преговори за риболова и дигиталната търговия в най-добрия случай вървят бавно. Тази институционална парализа също попречи на членовете на СТО да се заемат с дълбоките изкривявания в световната икономика, които са резултат от нетърговските практики на Китай, като например излишен капацитет, принудителен трансфер на технологии, субсидии и дейности на контролирани от държавата предприятия.