Как да се уреди световната търговия?

С пропадането на многостранните търговски преговори, бе ерозиран и статутът на най-облагодетелствана нация на фона на разпространението на двустранните споразумения за свободна търговия, които дискриминират в полза на предпочитаните търговски партньори. Сключвайки търговски сделки с по-малки икономики - 72 по последни данни - Европейският съюз реално възкреси системата на колониални преференции, която преобладаваше в ерата преди GATT. ЕС използва своите търговски сделки в много случаи не за да постигне либерализация на търговията, а за да принуди други държави да приемат едва прикрити протекционистки мерки като „географски обозначения“, които забраняват използването на обичайните условия за етикетиране на вино и храни, произведени извън ЕС.

Първо, членовете на СТО трябва да се споразумеят за основните мита, които се прилагат за всички, с минимални изключения. Добра отправна точка биха били референтните ставки, базирани на средните мита в индустриализираните страни, с ограничени отклонения за всеки член с цел отчитане на собствената му политическа чувствителност.

Второ, трябва да прекратим злоупотребата със споразумението за свободна търговия. С изключение на споразуменията, насочени към поощряване на регионалната интеграция между съседни държави - като тези, регулиращи търговията в рамките на ЕС или споразумението между САЩ, Мексико и Канада - от членовете на СТО следва да се изисква да разширят безусловното си взаимно третиране като най-облагодетелствана нация.

Трето, държавите с големи или развити икономики не трябва да имат достъп до специално и различно третиране. Ако правилата на СТО наистина въплъщават стандарти от световна класа, към които всички трябва да се стремят, Китай, Индия и други развити икономики трябва да следват същите правила, които обвързват Америка, ЕС и Япония.

Четвърто, СТО се нуждае от нови правила, за да премахне икономическите изкривявания, които произтичат от държавния капитализъм на Китай. Невъзможно е да се поддържа общественото доверие в международна търговска система, когато непазарните практики унищожават перспективите пред работниците и бизнеса по целия свят.

И накрая, системата за уреждане на спорове на СТО трябва да бъде изцяло преосмислена. Настоящата двустепенна система трябва да бъде заменена с едноетапен процес, сходен с търговския арбитраж, при който се сформират специални трибунали, които решават конкретни спорове експедитивно. Решенията на тези еднократни органи следва да се прилагат само върху страните по спора, а не да стават част от непрекъснато развиващо се право, свързано със свободната търговия. Вместо да се дава на загубилата страна автоматично обжалване пред съдебен орган, трябва да има механизъм, който позволява в рамките на СТО да се отменят погрешни становища в изключителни случаи.

Алтернативата на една СТО, която е истински ангажирана с нормите на най-облагодетелствана нация и фокусирана върху многостранните търговски преговори, е чисто двустранната система. САЩ могат да се адаптират към второто, но биха желали да да работят с държави съмишленички, за да постигнат първото. Сегашното статукво не е опция. Предстоящият избор на нов генерален директор на СТО е възможност за откровен разговор за бъдещето на световната търговска система. САЩ са готови да бъдат активен и конструктивен участник. Надявам се колегите ни в СТО да направят същото.